напълни дробовете си с дим.
— Спиш ли с нея? — ледено попита Боуър, без да го изпуска от очи.
Томи се поколеба и Боуър отново погледна към Доналдсън.
— Избирай — изръмжа едрият полицай. — Или ще ни кажеш истината сега, или ще сториш това по-късно, в управлението!
Стиснал цигарата между устните си, Томи натика юмруци дълбоко в джобовете на протърканите си дънки.
— Да — отвърна с неохота той. — И какво от това?
— Какво означава бележката? — игнорира въпроса му Боуър.
— Даде ми малко пари на заем… За наема.
— Колко малко?
— Две хиляди долара.
Очите на Боуър скептично пробягаха по стените на занемарения апартамент.
— Колко наем плащаш?
— Две хиляди.
Доналдсън въздъхна от досада и пристъпи напред.
— Съветвам те да не ни занасяш! — заплашително изръмжа той. — В кой апартамент е домоуправителят?
— Добре де — предаде се Томи. — Не е чак две хиляди…
— Колко? — попита Боуър.
— Някъде към петстотин… Но имах и други сметки за плащане…
— Много мило от нейна страна — пристъпи от крак на крак Боуър. — С какво се занимаваш?
— Опитвам се да стана актьор… Не е много лесно.
— Откъде си?
— От Канзас.
— Имаш ли семейство?
— Да. Майка ми и сестра ми живеят в Канзас сити. От доста време не съм ги виждал…
— Там ли си учил?
— Да. Завърших гимназия и влязох в казармата.
— А оттам вероятно те изритаха с почести… — изгледа го внимателно Боуър.
— Без почести. Натопиха ме…
— В какво по-точно? — приятелски попита Боуър.
— Организация на хазарт и събиране на залози — отвърна Томи. — Но не беше точно така. Не съм организирал никакъв хазарт, само казах на момчетата къде могат да хвърлят по някой зар. Началниците обаче имаха нужда от жертва за назидание…
— Лоша работа — въздъхна Боуър. — Някога да си бил арестуван?
— Да.
— За какво?
— Една жена каза, че съм й откраднал парите…
— А как стояха нещата в действителност?
— Беше ужасна грешка и нищо повече. Просто се опитах да й помогна да инвестира… Тя сама ми даде парите и ме помоли да ги вложа в нещо. А после се появи приятелят й и започна да ме заплашва… Не трябваше да се залавям с тая кучка… Първо ми даде парите да ги инвестирам, после ме обяви за крадец!
— Влезе ли в затвора?
— Не. Получих условна присъда с изпитателен срок.
— Още ли тече този срок?
— Не.
— Работиш ли нещо в момента?
— Да. Дребни роли на хонорар…
Боуър бръкна във вътрешния си джоб и му подаде една картичка.
— Съветвам те да не напускаш Лос Анджелис, без да ни се обадиш предварително, Бартоломю — изръмжа заплашително той.
— Да, разбира се — кимна объркано Томи.
