чиято фина тъкан прозираха тъмните зърна на гърдите й.
— Влизай.
Андрю с удоволствие слушаше богатия южняшки акцент на тази жена, която беше успяла да го запази въпреки продължителното си отсъствие от Тексас. Тя тръгна пред него, а той с одобрение огледа стройните й крака, които се виждаха под полупрозрачната бяла тъкан на пеньоара. Токчетата й ритмично почукваха по излъскания паркет. В душата му помръдна желанието.
— Мартини?
— Да, благодаря.
Лорин тръгна към барчето с огледални стени, а очите на Андрю се насочиха към огъня в камината, иззидана на насрещната стена. Беше силно впечатлен от този апартамент и гледката към Уестууд, която се разкриваше от просторната тераса. Сигурно струваше милиони.
В средата на просторното помещение бяха поставени две ниски, тапицирани с коприна канапета, между тях сякаш плуваше изящна масичка за кафе от черен ебонит, стъпила върху обработена кожа от зебра. Полираното дърво отразяваше пламъците на огъня, върху плота беше поставена изящна кристална ваза от „Бакара“ с бледожълти рози. Наоколо, небрежно разхвърляни, лежаха ориенталски фигурки от кехлибар и слонова кост.
— Баща ми беше тук — каза Лорин, подаде му питието и седна до него.
— Как е той?
Андрю беше чувал много истории за богатия и ексцентричен тексасец, ревностен привърженик на Демократическата партия. Някои от тях представяха Майлс Кънингам като щедър филантроп, други го характеризираха като богат, но ограничен каубой.
— Добре е — отвърна Лорин. — Искаше да се запознае с теб, но снощи не можах да те открия…
— Забравил съм да прослушам секретаря — излъга той и вътрешно се изруга. Много искаше да се запознае с бащата на Лорин, усещайки, че широките му връзки могат да бъдат полезни. Амбициите му бяха доста по-големи от кариерата на адвокат по криминални престъпления, искаше да навлезе в политиката, да предложи услугите си на хора с положение и влияние. В превод всичко това означаваше само едно: мангизи. Колкото повече хора го препоръчват за защитник на свои приятели и клиенти, толкова по-често ще се споменава името му. И колелото ще се завърти… Е, добре, въздъхна той. Ще почакам до следващия път…
Отпи глътка от високата чаша, усмивката му, отправена към Лорин, беше ленива.
— Господи, направо съм труп! — оплака се той с надеждата, че умората му ще бъде отдадена на много работа.
— Почини си пет минути — великодушно се усмихна тя.
Той затвори очи и с удоволствие се отпусна. Вероятно беше задрямал, тъй като се събуди от нещо, което леко докосваше лицето му. Оказа се, че това са меките устни на Лорин, които търсеха неговите.
— Сподели с мен някоя от своите сексуални фантазии — прошепна тя.
Андрю отвори очи и се втренчи в лицето й. Гъстите й мигли бяха спуснати надолу, чертите й бяха безизразни. Ъгълчетата на щедрата й уста потрепваха в игрива усмивка, езикът й изскочи и леко докосна долната му устна.
— Представям си, че ме любиш, а аз не съм в състояние да помръдна — прошепна той. Каза го механично, без да се замисли нито за миг.
— Ела — изправи се тя.
Влязоха в спалнята. Андрю се насочи към широкото легло, бързо смъкна дрехите от тялото си и се мушна под пухения юрган. Лорин издърпа едно от чекмеджетата на скрина и започна да рови вътре. Към дебелия килим на пода полетяха бикини, сутиени, копринени шалове.
Извърна се към него и попита:
— Доверяваш ли ми се? — На лицето й играеше загадъчна усмивка.
По гърба на Андрю пробяга лека тръпка на страх, но вече не можеше да се оттегли.
— Имам ли причина за обратното? — шеговито попита той.
— Не зная, ти ще кажеш — отвърна игриво тя и пристегна китката му с дълго розово шалче.
Комбинацията от докосването на гладката материя и ароматите, които се разнасяха от тялото на Лорин, беше възбуждаща. Очите му опипаха великолепното тяло, надвесено над него, пулсът му започна да се ускорява. Над тънкия кръст се полюшваха едри и твърди гърди, масивният таз завършваше с изненадващо дълги и стройни крака. Над всичко това властваше прекрасното й лице с ярки сини очи, оградено от разкошна червена коса. Каква жена, господи, рече си Андрю. Мечта за всеки мъж! А на всичкото отгоре и безумно богата!
Вдигна свободната си ръка и измъкна фибите, които придържаха косата й. Червеникавите вълни се спуснаха надолу и докоснаха корема му. Зарови пръсти в тази красота, притегли главата й към себе си, устните им се сляха.
— Ммм — въздъхна тя, отдръпна се и се зае да завързва и другата му ръка. После скочи от леглото и уви свободните краища на шалчетата около дървените крака.
Андрю подръпна ръцете си и установи, че е вързан здраво — далеч по-здраво, отколкото беше допускал. От външния й вид не личи, че притежава толкова сила, рече си той и тялото му потръпна в очакване. Беше толкова възбуден, че се уплаши да не свърши още на минутата.
Тя се насочи към краката му, но той ги подви под себе си.
— Не, така няма да мога да мърдам!
— Още по-добре — отвърна Лорин и сръчно уви копринените шалчета около глезените му.
