— В този ресторант винаги е вкусно — отвърна Франклин Манинг и огледа приятния салон на заведението, което му напомняше за стара английска кръчма. Баща му разказваше легенди за този клуб и важните срещи, състояли се в него. Старият Манинг беше твърдо убеден, че без да членува в „Уелингтън“, човек не може да разчита на успех. Тук се сключваха политически споразумения, пак тук се оформяше дългосрочната корпоративна стратегия, която влияе на икономиката за години напред. Франклин си спомни колко беше горд, когато завърши образованието си и баща му го направи член на клуба. „Сега идва твоят ред, синко“, беше казал Отис Манинг.
Майлс извади пура от джоба на сакото си. Разви целофана, изряза крайчето и запали. Напълни дробовете си с дим и с наслаждение го изпусна над главата си.
— Мирише хубаво — размърда се юристът в стола си. — След сърдечния удар докторите ми забраниха пушенето и това ме влудява!
Майлс разсеяно кимна с глава, насочил поглед към красивата блондинка, която настаняваха на съседната маса.
— Едно време бях твърдо против допускането на жени тук, но явно нещата са се променили — промърмори той.
Върху лицето на Франклин изплува любезна усмивка. След като Лорин стана юристка, той се беше надявал на промяна у баща й, но насреща му седеше все същият стар шовинист Майлс. Спомни си за бурния конгрес на Демократическата партия, на който се бяха запознали, и изведнъж си даде сметка, че за тези тридесет години оттогава клиентът му изобщо не беше се променил.
Тексасецът протегна дългите си крака, обути в каубойски ботуши от крокодилска кожа, и хвърли внимателен поглед на адвоката си.
— Чувам, че си решил да се оттеглиш — подхвърли той.
— Докторите ми препоръчват да прекратя работа…
Гъстите вежди на Майлс Кънингам се сбърчиха.
— И на кого мислиш да прехвърлиш юздите?
— Това ще реши управителният съвет…
— Я не се занасяй! — усмихна се магнатът, а в очите му проблесна неподправен интерес. — И двамата прекрасно знаем, че твоите така наречени съдружници ще приемат онзи, който им предложиш ти!
— Не искам да им налагам никого — поклати глава Франклин Манинг. — Това няма да е от полза за фирмата.
— Тъй, тъй! — възкликна Майлс и се облегна назад. — Значи наистина ще има битка между Чарлс и Диксън!
— Кой ти каза подобно нещо? — замръзна Франклин.
— Имам си източници, но трябва да знаеш, че те нямат нищо общо с дъщеря ми. Чух, че си обявил излизането си в пенсия, но след това си го отложил…
Очите на Франклин внимателно пробягаха по лицето на тексасеца. Не се доверяваше на този човек, но и не искаше да влиза в конфликт с него.
— Смъртта на Джеймс ме принуди да постъпя така — отвърна той. — Почувствах, че моментът не е подходящ… А що се отнася до битката между Чарлс и Диксън, ще кажа само едно — и двамата мислят за доброто на фирмата… Прекрасно знаят, че когато ръководството е нестабилно, клиентите стават нервни. Аз съм убеден, че те ще съумеят да преодолеят различията си, ако имат такива…
— Не забравяй, че и банките се обезпокояват за отпуснатите кредити, когато ловците на мозъци започнат да примамват най-добрите ти юристи — предупреди го с опасен блясък в очите Майлс, сякаш изпитваше удоволствие от представата какво би се получило, ако проблемите на „Манинг & Андерсън“ станат обществено достояние. — Можеш да ми се довериш, стари друже — приведе се напред той. — Кой от двамата ще бъде? Чарлс или Диксън?
— Ще трябва да изчакаме решението на управителния съвет — отвърна Франклин, твърдо решен да не показва предпочитанията си към Чарлс, който решително превъзхождаше сина му в областта на управлението и свързаните с това отговорности. Ех, ако има начин Диксън тактично да се оттегли, въздъхна той. Не можеше да позволи разгарянето на борба за власт, нито пък да принуди Чарлс да напусне заедно със солидната си клиентела. Особено сега, след като в негови ръце е попечителството върху огромното състояние на Д’Арси.
Със съжаление си помисли, че Диксън не споделя възгледите му за бъдещото развитие на „Манинг & Андерсън“. Силно се надяваше, че членовете на управителния съвет ще изберат Чарлс и без неговия глас. Защото, ако по силата на обстоятелствата, Франклин бъдеше принуден да направи избора сам, той действително не знаеше как да постъпи.
— Добре, добре, няма да те притискам повече — рече Майлс и на лицето му се появи скована усмивка. — Но мисля, че имам пълното право да зная кой, по дяволите, ще се занимава с моя бизнес тук… Защото имам доверие само на теб.
— Не се безпокой, ще намерим човек, с когото ще ти е приятно да работиш. Освен това аз ще наблюдавам нещата отблизо…
— Това е добре — кимна Майлс и сдъвка крайчето на пурата си. — Слушай, искам да ми направиш една услуга…
— Няма проблеми, казвай.
— Моята малка Лорин направо е болна във връзка с предстоящия избор на старши съдружник при вас…
Веждите на Франклин изненадано се повдигнаха.
— Кажи й да не се безпокои — отвърна с лека усмивка той. — Тя е добър юрист. Ако тази година не хване влака, догодина с положителност ще го стори…
