Чарлс направи опит да не реагира на забележката. Може би е забравила, че той самият също не е от тяхната класа…
— Честно казано, пет пари не давам за нея и сега — продължи Абигейл, запазвайки изправената си стойка. — За съжаление обаче тя е майка на внука ми, а ние сме длъжни да защитаваме името Д’Арси. Не искам скандал, Чарлс. Трябва да направиш всичко възможно тази история да бъде потулена.
— Ще се постарая, Абигейл. Но докато не разбера с какво разполага полицията, Сандра трябва да изпълнява всички мои предписания.
— Естествено — кимна тя, тревожни бръчки прорязаха все още красивото й лице. — Ако любовникът й се окаже замесен в убийството на сина ми, фамилията ще се озове на първите страници на вестниците из цялата страна! Не ни трябва такава реклама. И без това сме достатъчно известни… Върху нас лежи някакво проклятие, сякаш сме Кенеди…
Навлажни устни, пусна две бучки захар в чашата си и продължи:
— Чарлс, искам да влезеш във връзка с нашите приятели във вестниците и телевизията. Помоли ги да… — Замълча и втренчи тежък поглед в лицето му. — Всъщност не е необходимо да ти давам инструкции. Знаеш какво трябва да се направи, за да се избегне скандалът, нали?
— Разбира се. Пак ти повтарям, че ще сторя всичко необходимо. За съжаление обаче не можем да спрем жълтата преса…
Тя се намръщи, хвърли поглед на античния часовник над камината и подхвърли:
— Питам се къде ли е Тео… Цял следобед не се е вясвал насам… Безпокоя се за него, не съм сигурна докога ще издържи.
Чарлс обаче беше доволен от отсъствието на Тео. Това му даде възможност да обсъди деликатния проблем направо с главата на фамилията. Дори след толкова много години той все още се чувстваше неудобно в компанията на Абигейл, скован и някак тромав. Прочисти гърлото си и внимателно подхвърли:
— Тео продължава да твърди, че Джеймс е променил завещанието си…
— Да.
— Съжалявам, но нямах друг избор, освен да предложа на съда това, с което разполагахме. Доколкото съм осведомен, именно то е последното завещание, подписано лично от моя клиент… — Очите му се спряха върху лицето й. — Независимо от желанието ми да помогна на Тео, от юридическа гледна точка аз не мога да направя нищо.
— Разбирам те много добре — топло каза тя, пръстите й с безупречно поддържан маникюр легнаха върху ръката му.
Очите му заслепено примигнаха от блясъка на прочутия тридесеткаратов диамант, който старата дама носеше на безименния си пръст.
— Благодаря — прошепна той, после колебливо добави: — Но Диксън и Тео заплашват, че ще оспорят завещанието на Джеймс… Според мен нямат никакви шансове за успех, освен ако не представят в съда доказателство в подкрепа на своята теза… Същевременно обаче имат право да спрат изпълнението на сегашното завещание за определения от закона срок. Това са няколко месеца. След това аз трябва да ида в съда и да подпиша клетвена декларация като главен изпълнител на завещанието.
— Разбира се. Ще направиш каквото е необходимо.
Той отново прочисти гърлото си.
— Бих искал да спомена, че евентуалните съдебни процеси ще нанесат немалко вреда на „Д’Арси къмпани“ и фондацията…
— Съгласна съм с теб, Чарлс. Още чай?
Той кимна.
Абигейл се приведе да напълни чашата му и каза:
— Ще поговоря с Тео. И без това продажбите на компанията спаднаха, нямаме нужда от допълнителни затруднения… Уилям положително се е обърнал в гроба си…
Чарлс доволно кимна с глава и пое димящата чаша от ръцете й. Абигейл винаги е била разумна жена. Диксън и Тео без съмнение ще се замислят дали да заведат дело, когато знаят, че главата на фамилията не е на тяхна страна. Съсредоточи се и направи опит да не пропусне думите, които последваха.
— Тео се чувства ощетен, защото баща му винаги е предпочитал Джеймс. Но това не може да бъде повод за обществен скандал с името ни. — Очите й пробягаха по лицето му. — Аз самата винаги съм била горда с Тео, но майката вижда нещата под друг ъгъл… Много бих искала отношението към него да беше по-друго, да не бяха го изтиквали встрани… Това стори първо баща му, а после и Джеймс… Добре съзнавам, че първородният ми син не беше от лесните… Но исках двамата да бъдат поне приятели.
— Разбирам — промърмори Чарлс, надявайки се тя да не долови съчувствието в гласа му. Подобно на Франклин, Абигейл никак не обичаше да я съжаляват.
Тъмните й очи се спряха върху лицето му.
— Мисля, че Джеймс все пак е взел най-правилното решение. А ти си човекът, който може да изпълни волята му по най-добрия начин…
— Благодаря, Абигейл — трогнато отвърна Чарлс.
— Въпреки това бих желала Тео да има по-голям достъп до делата на компанията и фондацията — добави тя. — Аз ще се опитам да го убедя да се откаже от глупостта, която е намислил… В замяна на това ще искам от теб да го подготвиш по най-добрия начин, тъй като рано или късно той ще поеме нещата в свои ръце…
— Разбира се, Абигейл. Ще го сторя с удоволствие.
— Добре. Сега ми кажи кого ще прикрепиш към Сандра, за да не върши повече глупости…
