— Мисля, че това трябва да бъде адвокат по наказателни дела, просто за всеки случай — отвърна Чарлс. — Помниш ли Кейт Александър? Тя завежда нашия отдел по наказателно право…
— Тази, която беше тук при отварянето на завещанието?
— Да — кимна Чарлс. — Много е способна.
— Добре. Подробностите оставям на теб. Естествено, като поемам всички разноски…
Диксън се плъзна в сепарето и поръча „Краун Роял“ с лед на келнера, изправил се до масата. После извърна глава към своя приятел и клиент Тео д’Арси, който се беше настанил срещу него.
— Много се радвам, че прие да вечеряме заедно — рече Тео.
— Аз също — отвърна Диксън, разкопча най-горното копче на ризата си и разхлаби вратовръзката.
— Успя ли да разговаряш с Чарлс? — приведе се над масата Тео.
— Прави се на много зает — направи гримаса Диксън. — Надува се като пуяк откакто изпрати завещанието в съда. Търчи насам-натам, гони делата на фондацията и „Д’Арси къмпани“, сякаш е господар на света…
— Ясно — мрачно промърмори Тео и отпи глътка от коктейла с шампанско пред себе си. — Обади ми се Алистър Дейвис, изпълнителният секретар на фондацията. Съобщи ми, че Чарлс свиква извънредно заседание на управителния съвет, вероятно защото е решил, че аз вече съм член на този съвет… — Усмивката му беше пропита от горчивина. — Наложи се да обяснявам, че Джеймс ме е отстранил от всички дейности на фондацията…
— Как го прие той?
— Беше шокиран. После напомни, че самият Джеймс често ме е канил да присъствам на подобни заседания като член на семейството… — На лицето му се изписа гримаса. — Разбира се, аз престанах да ходя, защото копелето не ми даваше дори дума да кажа… Чувствах се безкрайно унижен!
— На твое място бих отишъл — посъветва го Диксън. — Какво може да ти стори Чарлс?
— Нямам никакво намерение да се унижавам повече! — мрачно отсече Тео.
Диксън му хвърли изпълнен с безпокойство поглед. След отварянето на завещанието поведението на Тео ставаше все по-неадекватно.
— Натоварих двама от нашите асоциирани партньори да уточнят начините за оспорване на завещанието — осведоми го той. — Междувременно аз ще внеса официален протест. Съдът ще го вземе под внимание и ще блокира изпълнението. Това ще ни даде достатъчно време да съберем материалите за делото по оспорване… За целта възнамерявам да ползвам услугите на юрист извън компанията.
— Защо?
— Конфликт на интересите — поясни Диксън.
— Разбирам — кимна Тео, после загрижено добави: — Но не съм сигурен, че ще издържа на всичко това…
— Само не казвай, че искаш да дезертираш! — предупредително го изгледа Диксън.
— Трябва да знаеш, че мама не желае да завеждам дело по оспорване на завещанието — изплю камъчето Тео.
Диксън усети как кръвното му се вдига над допустимите граници.
„Нима е възможно Абигейл да попречи на единствения си син да получи това, което по право му принадлежи?“ — почти извика той.
— Мама не вярва, че Джеймс е променил завещанието си. Освен това не желае да размахваме кирливите ризи на семейството… Напомни ми, че съм длъжен да пазя доброто име на фамилията… — По лицето му пробяга гримаса. — Убедена е, че един евентуален скандал ще се отрази зле на „Д’Арси къмпани“ и фондацията, които и без това преживяват трудни моменти след смъртта на Джеймс…
Диксън съвсем не беше щастлив от развоя на събитията. Трябва да убедя тоя слабак, че не бива да се отказва от оспорването, въздъхна в себе си той. Това е единственият начин да измъкна от Чарлс контрола върху империята Д’Арси.
— Майка ти не играе по правилата, Тео — приведе се над масата той. — Нима не виждаш какъв номер ти се крои? Цял живот ще съжаляваш, ако сега решиш да се предадеш без бой!
— Чарлс не е виновен, че Джеймс е предпочел него, а не мен — поклати глава Тео. — Освен това мама каза, че той е готов да се заеме с подготовката ми и след време ще прехвърли управлението на компанията и фондацията в мои ръце…
— Браво, много хубаво! Значи ще чакаш Чарлс да ти подхвърля трохи!
— Не е точно така…
— А какво стана с твоите планове, с твоите мечти? — В гласа на Диксън прозвуча зле прикрито нетърпение.
— Ще се реализират, но за по-дълго време — притеснено се усмихна Тео.
— Не мога да повярвам на ушите си! — извика Диксън и стовари юмрук върху масата. — Но ти наистина си готов да отстъпиш пред Чарлс и да чакаш подаяния! Това е пълна глупост, Тео, и ти прекрасно го знаеш!
— Не бих казал, че съм щастлив от този факт — призна Тео. — Но не искам да причинявам болка на мама…
Диксън вече не беше просто неспокоен, а дълбоко разтревожен. Даваше си ясна сметка, че ако не успее да измести Чарлс от новопридобитите пълномощия, шансовете му да оглави компанията намаляват значително.
