повдигане на обвинение. Нямаме доказателства, че е съучастница на Томи в извършването на престъплението. Подозренията ни засега не вършат работа…
— По дяволите! — не се сдържа Боуър. — Бях сигурен, че ще кажете точно това!
— Добре де, не го приемайте толкова навътре — смекчи се гласът на Мадлин. — В замяна на това подписвам официално обвинение срещу Бартоломю. Можете да го арестувате веднага, а можете и да изчакате…
— Предпочитам да изчакам. А вие готова ли сте за атаката на пресата?
— Горе-долу — засмя се тя. — По тази причина бих искала заедно с Томи да приберем и вдовицата… Колкото повече навлизам в делото, толкова по-сигурна съм, че тя е съучастница… — Замълча за миг, после попита: — Нещо ново от наблюдението?
— Нищо. И това едва ли ще се промени, ако не получим разрешение за подслушване на телефоните им…
— Съжалявам, но съдията не пожела да приеме нашите доводи. — В гласа й се долови открито съчувствие.
— Такива са времената, в които живеем — въздъхна Боуър. — Престъпниците имат далеч повече конституционни права от жертвите си…
— Направих всичко възможно…
— Убеден съм, че е така. Но в тези неща понякога се печели, понякога се губи, нали? — Гласът му се снижи. — От време на време тази работа ми идва до гуша!
— На мен също — въздъхна Мадлин. — Нещо интересно около Тео д’Арси?
— Нищо особено. Някои хора твърдят, че отношенията между двамата братя са били обтегнати. Самият Тео д’Арси заяви, че по време на убийството си е бил у дома. Вероятно наистина е така. Вече разполагаме с достатъчно доказателства, че спусъкът е натиснал Томи… Но кой го е убедил да го направи? Кой му е платил? Това все още не знаем. Ще ви позвъня, ако разкрием нещо ново…
Боуър остави слушалката и неволно се запита как ще се почувства, ако дъщеря му започне работа в прокуратурата и прекарва цялото си време сред ченгета и престъпници. Дано се насочи към търговското право, въздъхна в себе си той.
Сандра д’Арси се насочи към паркинга пред супермаркета „Бел Ер Хилс“ и очите й зашариха по околните коли. Ръцете й върху волана бяха влажни от напрежение. Слава богу, че Виктория замина за няколко дни! Зърна го отдалеч, на лицето му грееше онази усмивка, която тя толкова много обичаше. По гърба й пробяга тръпка на радостно нетърпение.
Томи се наведе към страничното прозорче, кичур пепеляворуса коса падна над окото му.
— Здравей, любима — рече той и закачливо намигна. — Представляваш наистина приятна гледка!
— Здравей, Томи — поруменя Сандра, очите й нервно пробягаха по околните коли. — Вече не ме търси у дома, защото ченгетата сигурно подслушват телефона… — Отвори чантичката си, измъкна един плик и му го подаде. — Тук са хиляда долара. Нямах време да събера повече…
— Благодаря — кимна той и натика плика в задния джоб на джинсите си.
— Трябва да тръгвам — озърна се отново тя.
— Не бързай толкова — промърмори той, заобиколи колата и се намести на предната седалка до нея. — Искам си целувката!
Сандра включи на скорост и подкара към дъното на паркинга, където по-трудно можеха да бъдат видени. Ръката му се плъзна по бедрото й, тялото й потръпна от желание. Остави мотора да работи.
Томи се премести до нея и я прегърна.
— Не се ли радваш да ме видиш?
— Радвам се, разбира се.
— Тогава го покажи…
Тя се извърна и го целуна по устата, тялото й страстно се притисна до неговото. Стана й хубаво. Той я прегърна толкова здраво, но копчетата на ризата му се забиха в гърдите й.
— Още ли ме обичаш? — прошепна в ухото й.
— Да — отвърна тя, после с видимо нежелание се отдръпна. — Томи, трябва да тръгвам… За известно време не трябва да ни виждат заедно… Не ми се обаждай, аз ще поддържам връзката… — Надзърна през сваления прозорец и добави: — По-добре тръгвай…
— Добре, добре — шеговито вдигна ръце той. — Тръгвам си, но искам да знаеш, че броя часовете… И ще го правя до момента, в който бъдем заедно завинаги!
Слезе от колата и се усмихна. Сандра махна с ръка и рязко потегли.
Фотоапаратът щракна няколко пъти, запечатвайки тайната среща.
— Тръгвам — съобщи по радиото детектив Харис, прибра телеобективите и включи двигателя. Колата с цивилни номера напусна паркинга пред супермаркет „Бел Ер Хилс“ и пое към полицейското управление.
14
Майлс Кънингам потупа корема си след обилната вечеря в престижния „Уелингтън клъб“, намиращ се близо до Сенчъри сити.
— Беше много вкусно!
