— Искам да говоря с Абигейл! — отсече той. — Ще я убедя във важността на нашите намерения. Иначе просто всичко ще отиде по дяволите!
— Не зная — колебливо промърмори Тео и започна да драска с вилицата си по покривката.
— Трябва да имам твоето доверие! — втренчи се в него Диксън. — Някога да съм те подвел?
— Не…
— Разполагам с няколко варианта за оспорване на завещанието, ще имаме достатъчно време да изберем най-добрия от тях. За тази цел, а и за личната ти сигурност, аз още утре ще внеса протест. Може пък да извадим късмет и да открием новото завещание…
— Не съм сигурен в това — отвърна Тео.
— Слушай какво ще ти кажа, приятелю! — изгледа го втренчено Диксън. — Аз съм твой адвокат и съм поел грижата да защитавам интересите ти. По силата на това ти заявявам, че ако не последваш съвета ми, ще съжаляваш цял живот!
— Наистина ли мислиш така?
— Абсолютно! — отвърна с категоричен тон Диксън.
— Предупредих те, Чарлс! — процеди с пламнали от гняв очи Ан Римън и препречи пътя на мъжа си към гардероба. — Но ти продължаваш да се срещаш с нея!
— Ан, аз не…
— Престани да ме лъжеш! — извика тя. — Бил си с нея на Каталина, проверих на пристанището!
По дяволите, рече си Чарлс и направи светкавична оценка на ситуацията. За съжаление още не беше готов да действа, тъй като изборът за президент на компанията се отложи. Сега очевидно ще трябва да мине в отстъпление.
— Окей, Ан — вдигна ръце той, сякаш да й покаже, че печели. — Не ти казах, защото нямаше да ме разбереш. Поисках среща с Кейт, за да изясним своите отношения…
— И ги изяснявахте през целия уикенд? — иронично подхвърли тя.
Той се изчерви от притеснение, не обичаше да изпада в безпомощни ситуации като тази.
— Бих могъл да й го съобщя и по телефона, но имах чувството, че това няма да е най-добрият начин. Работя ежедневно с тази жена, тя обслужва всички клиенти на фирмата, срещу които има повдигнати обвинения. Затова исках да омекотя нещата…
— Как? Като я начука няколко пъти, преди да й съобщиш тъжната новина? Нещо като прощален подарък, а? — Думите на Ан бяха гневни и плющяха като камшици.
— Нищо подобно. Имах намерението да се върнем веднага след като й кажа… Тя беше много разстроена и затова й дадох необходимото време… — Раменете му леко се повдигнаха. — Отиде на дълга разходка из островчето, а през това време аз поработих…
Понечи да пристъпи към Ан, но тя го спря с ръка.
— Не, Чарлс. Вече не й вярвам… — В гласа й се появи леко колебание. — Не зная какво да мисля…
— Съжалявам, Ан — умолително прошепна той. — Всичко свърши, повярвай ми!
Ан разигра необходимата порция колебание, после решително вирна глава.
— Чарлс, ако и сега не си искрен с мен, аз ти обещавам да те съсипя!
Заплахата прозвуча с особена тежест в настъпилата тишина.
— Трябва да повярваш на думите ми, Ан — промълви след известно време той, поколеба се за миг и продължи: — Мислех да те изненадам, но виждам, че си разстроена и ще ти го кажа още сега… Осигурих два билета за шоуто на Андрю Лойд Вебер. Този уикенд отлитаме за Ню Йорк, запазил съм най-хубавия апартамент в хотел „Плаца“…
— Наистина ли? — учудено го погледна тя.
Чарлс пристъпи напред и я взе в прегръдката си.
— Съжалявам, Ан — прошепна той. — Няма ли да ми простиш?
— Само ако обещаеш, че никога повече няма да се срещаш с онази кучка!
Той нямаше друг избор.
Телефонът иззвъня и детектив Боуър вдигна слушалката.
— Докъде стигнахте с издирването на пистолета? — попита Мадлин Гулд, заместник областен прокурор.
— Претърсваме района, но все още без успех.
— По дяволите! Много се надявах, че ще го откриете…
— Аз също — отвърна искрено Боуър.
Харесваше тази жена, нейната решителност и здравия й разум. Откакто дъщеря му постъпи в юридическия факултет, отношението му към жените в тази професия започна да се променя. Все още внимаваше какъв език използва в тяхна компания, но постепенно се убеди, че голяма част от тях са отлични професионалисти.
— Прегледах още веднъж уликите срещу Сандра д’Арси — продължи Мадлин. — Не са достатъчни за
