— Условна присъда с изпитателен срок — отвърна тя и поклати глава. — Точно тук е и моят проблем… Този младеж изобщо не ми прилича на хладнокръвен убиец. Не го виждам в подобна роля… — Зъбите й замислено захапаха молива. — Освен ако някой не му е помогнал…
— При определени обстоятелства всеки може да стане убиец — напомни й Филип.
— Ами ако смъртта на Д’Арси е точно такава, каквато изглежда според първоначалната версия? — сви рамене Мадлин. — Обикновен грабеж, при който престъпникът се е уплашил и е натиснал спусъка?
— Тази възможност не може да бъде изключена.
— Точно така — кимна тя и завъртя молива между пръстите си. После се зарови в купчината бумаги пред себе си и измъкна някакъв лист. — Боуър е отбелязал, че в колата на Д’Арси е открита касова бележка за покупката на бутилка шампанско от магазина за алкохолни напитки „При Боб“. В същото време килерът му се оказва пълен с каси вносно вино, включително шампанско от същата марка… — Вдигна глава и спря очи върху лицето на шефа си. — Но продавачът, който е бил на работа по време на покупката, не разпознал Д’Арси по снимката, която му била показана…
— Напоследък в богатите квартали, горе из хълмовете, се забелязва серия от въоръжени грабежи, нали? — попита Филип.
— Да, този процес продължава вече няколко години. Престъпниците избират жертвите си в магазините, после ги проследяват и нападат… Но в нито един случай не се е стигнало до убийство, въпреки че нападателите по правило са били въоръжени.
— Значи може да е станало точно така, както предполагаш. Престъпникът просто се е уплашил. Все пак Д’Арси беше известна личност… Може би е казал на бандита, че ще му откъсне топките, каквото и да му струва това… А онзи е изпаднал в паника и го е застрелял…
Мадлин не можа да скрие усмивката си.
— Полицията показала ли е на продавача снимка на Томи? — попита Филип.
— Да — кимна Мадлин. — И него не е разпознал…
— Ясно — рече Филип и смукна от празната лула.
— Между другото, Боуър е разговарял с Тео д’Арси, брата на Джеймс — добави Мадлин. — Има вероятност за оспорване на завещанието. Тео д’Арси твърди, че брат му имал намерение да направи съществени промени в документа и малко преди убийството имал впечатлението, че тези промени вече са факт. Но завещанието, което влезе в сила, е било заверено в нотариата преди повече от година, в присъствието на Чарлс Римън от юридическата кантора „Манинг & Андерсън“…
— Боуър направил ли е справка при Чарлс Римън?
— Да. Римън е семеен адвокат на Д’Арси и движи всички въпроси, свързани с компанията и фондацията. Освен това е бил близък приятел с Джеймс д’Арси и негов личен адвокат… Твърди, че никога не е чувал за промяна в завещанието…
— Хм… — проточи Филип. — А братът твърди обратното, така ли?
— Да.
— Може би братът е искал да се отърве от Джеймс?
— И това ми мина през ума — кимна Мадлин. — Огромното наследство може да бъде силен мотив за подобно престъпление. Но отпечатъкът в градината е твърда улика и аз мисля, че спусъкът е натиснал Томи…
— Но не вярваш да е действал сам, така ли?
— Точно така. Убедена съм, че е имал съучастник. На пръв поглед подозренията падат върху вдовицата, но не изключвам и брата… Направих един списък, който ще предам на полицията с молба за изясняване. Искам да проверят дали съществува някаква връзка между Тео и Томи. Междувременно ние трябва да решим дали да арестуваме незабавно Томи (което би означавало, че вдовицата ще си наеме адвокат и ще се окаже труднодостъпна за нас), или да изчакаме още няколко дни с надеждата, че двамата ще осъществят нов контакт…
— Предстоят ти нелеки решения — въздъхна Филип и стана да си върви. — Надявам се, че ще избереш най-правилните…
— Особено когато нещата опират до много мангизи, нали? — направи гримаса зад гърба му Мадлин.
Чарлс познаваше Абигейл д’Арси от много години, но нито веднъж не беше я виждал да изпуска контрол над чувствата си, дори когато погребваха първородния й син. Но сега, когато й разказа за любовната връзка на Сандра, в очите й блесна мълния.
— Как е посмяла? — процеди възрастната дама и изправи гръб. — Как е дръзнала да компрометира името на една от най-уважаваните фамилии в Калифорния?!
— Пълна глупост — въздъхна Чарлс и разбърка чая си.
В знак на уважение към него, Абигейл беше накарала иконома да им сервира в прочутия сребърен сервиз на фамилията. Въпреки ранния следобед, старата дама беше облечена в официален халат с дантели, на ушите й висяха брилянтни обици.
— Какво безотговорно момиче!
— Точно по тази причина реших, че се нуждае от юридическа закрила — подхвърли Чарлс. — Един господ знае какво още ни чака. Не можем да й позволим да дрънка на полицията каквото й хрумне…
— В никакъв случай, за бога!
Чарлс размести малките сандвичи в чинията пред себе си и запази мълчание.
— Имах много причини да съм недоволна от брака на сина ми с тази жена — продължи Абигейл. — Включително и факта, че тя не е от нашата класа.
