Адвокати и престъпници

— Надявам се, че казваш истината!

— Това е истината! — разгорещено отвърна тя.

— Добре — въздъхна той и изпъна рамене. — Сега ме слушай внимателно. От този момент нататък няма да разговаряш с полицията без мен или друг адвокат. Ако те потърсят за разпит, ще им кажеш да се обърнат към адвоката ти. Ясно ли е?

— Нямам какво да крия.

— Или ще постъпиш както ти казвам, или не поемам никаква отговорност за това, което може да ти се случи!

Тя продължително го изгледа, устната й увисна.

— И никакви контакти с Томи! — строго добави Чарлс.

— Трябва да го видя, само за няколко минути…

— Не! — изрева извън себе си той. — Нещата са сериозни, Сандра! Ако не изпълняваш моите инструкции… — ръката му направи кратък, но изразителен жест, — … открито ти казвам, че няма да ми пука какво ще ти се случи! — В тъмните му очи се появи опасен блясък. — Разбираш ли?

— Да, разбирам! — извика бясно тя и натика юмруци в джобовете на джинсите си.

Дано да е така, въздъхна Чарлс, но несигурността в душата му отказа да изчезне.

13

Филип Уайт надникна в кабинета на Мадлин.

— Какво мислиш на този етап?

Тя свали очилата си за четене и вдигна глава.

— Спокойно можем да повдигнем обвинение срещу Томи Бартоломю. Той няма алиби, имал е възможност да извърши престъплението, вероятно възползвайки се от пистолета на Сандра д’Арси. Мотивът също е налице — парите. Независимо дали е извършил престъплението в съучастие с нея, или обратно — поради факта, че тя е пожелала да сложи край на връзката им, особено след като се оказва наследница на толкова много пари…

Филип бутна вратата и се настани на стола срещу бюрото й.

— Corpus delicti1, а? — усмихна се той.

— Проблемите са около Сандра — уморено въздъхна Мадлин и разтърка очи. — Прегледах внимателно завещанието и предбрачния договор. Според клаузите в двата документа дори само при развод тя получава същото, което би получила в случай на смъртта на Джеймс д’Арси. Оттук логично възниква въпросът: ако е искала парите му, защо просто не се е развела?

— Може би не е вярвала, че той ще приеме…

— Стига, Филип! — изгледа го тя. — Живеем в Калифорния, тук всеки може да получи развод по собствено желание и партньорът му не може да го спре… — На лицето й се появи усмивка. Нейният шеф много обичаше да се прави на адвокат на дявола…

— Може би, но той би могъл да й вгорчи живота, нали? Освен това тя едва ли е толкова опитна в тези неща…

— В предбрачния договор е отбелязано, че Сандра е ползвала услугите на свой адвокат и се е вслушала в съветите му, преди да подпише… — Мадлин вдигна съответния документ от бюрото си.

— Това едва ли има някакво значение — поклати глава Филип, почука празната лула върху дланта си и отново я захапа.

— Нямаме сериозни обвинения срещу нея — продължи Мадлин. — Една извънбрачна връзка не означава нищо. Все пак разполагаме с бележката за парите, а някой от двамата лъже за размера на сумата… Плюс факта, че е купила вероятното оръжие на престъплението, при това малко преди неговото извършване. Имаме и показанията й, според които е извършила тази покупка шест месеца след обира в къщата — основна причина за придобиването на оръжие. По време на този обир тя не е познавала Бартоломю, но по време на покупката вече е била негова любовница… — Ръцете й легнаха върху купчината документи.

— Не е зле — усмихна се одобрително Филип.

— Да, но повечето улики са косвени — въздъхна Мадлин. — Което обаче не ми пречи да усещам, че именно тя е извършителката. Първото нещо, на което се научих в прокуратурата, е да проверявам семейството на жертвата. Обикновено извършителят е някой от неговите членове… Мотив често се оказва примамливо наследство…

Ясните му кафяви очи се спряха върху лицето й.

— Правилно. Има ли още нещо?

— Изисках досието на Томи Бартоломю — кимна тя и отново си сложи очилата. — Има едногодишна присъда по обвинение в опит за измама и придобиване на чужда собственост… Вероятно е измъкнал пари от някаква жена. При всички разпити се е държал истерично, с плач и скандали…

— А каква е неговата версия?

— Жената доброволно му дала парите си да ги инвестира. После открила, че спи с нейна приятелка и за отмъщение го обявила за крадец. При четенето на присъдата Бартоломю помолил съдията да не го праща в затвора. — Веждите й красноречиво се извиха. — Страхувал се, че там ще бъде изнасилен, тъй като бил доста привлекателен…

— И какво е получил? — разсмя се Филип.