връзки.
— Познавам Чарли — кимна Майлс Кънингам. — Какъв е проблемът?
— Проблемът е там, че той ще направи всичко за Кейт, докато моят шеф Арнолд Миндъл открито ме мрази. Дрънка наляво-надясно, че съм труден характер, че отказвам да работя извънредно и още куп глупости от тоя сорт!
— Как смее! — свъси вежди Майлс. — Ще поговоря с Франклин и за него! Имаме всички връзки, които са необходими, няма защо да се тревожиш… — Ръката му успокоително я потупа. — Убеден съм, че Франклин ще вземе под внимание моите предложения… Имам намерение да обсъдим всички партньори във фирмата…
— Така ли? — изненадано го погледна Лорин.
— Разбира се. В крайна сметка „Манинг & Андерсън“ печели добри пари от моя бизнес, имам моралното право да си кажа мнението. Признавам, че Чарли Римън е един от най-добрите юристи, които познавам, притежава великолепен политически усет. Но човек трябва да бъде на страната на сина си и аз възнамерявам да кажа на Франклин именно това. А после ще повдигна и твоя въпрос. Ето как виждам състоянието на нещата: ако Диксън бъде избран за президент вместо Чарлс, ти автоматически ще изпревариш Кейт в състезанието за свободното място в управителния съвет. Какво ще кажеш?
— Няма да е толкова просто — поклати глава Лорин. — Смъртта на Джеймс д’Арси даде в ръцете на Чарлс допълнителна власт, тъй като той е единствен изпълнител на завещанието и става управител на всичките фамилни компании. Ако не бъде избран за президент, той спокойно би могъл да напусне „Манинг & Андерсън“ заедно с тлъстия бизнес.
— Няма начин, скъпа — поклати сребърната си грива баща й. — Фамилиите Д’Арси и Манинг са близки от няколко поколения. Франклин Манинг и Уилям д’Арси бяха неразделни приятели. Абигейл може да уважава Чарлс колкото си иска, но все пак знае, че той не е от тяхното тесто. И никога не би му позволила да отнеме фамилния бизнес от „Манинг & Андерсън“!
— За това не бях помислила — проясниха се очите на Лорин. — Благодаря ти, татко, вече се чувствам далеч по-добре… — Отпи още една глътка от чашата си, убедена, че баща й ще направи всичко за нея. Дано! Реши, че е крайно време да проведе един поверителен разговор с Диксън.
— Спомена за някаква приятелка, която се нуждае от политическа подкрепа — подхвърли Майлс Кънингам.
— Сега ще ти обясня как стоят нещата — кимна Лорин и за петнадесет минути му разказа цялата история около Мадлин.
— Очевидно е интригуваща жена — въздъхна Майлс. — Но не съм сигурен, че имам интерес от изборите за областен прокурор в този щат…
— Моля те, татко! Това е много важно за мен. Убедена съм, че ако помислиш, без съмнение ще откриеш изгода и за себе си…
— Права си — замислено рече той и разтърка брадичката си.
— Днешният областен прокурор утре може да стане губернатор или сенатор… Нищо не ми пречи да си го имам в джоба… Добре, уреди ми среща с тази жена при следващото ми посещение в Калифорния.
— Благодаря ти, татко. Няма да съжаляваш.
Лорин се почувства още по-добре. Ех, ако родителите й живееха в Калифорния! Какъв живот би могла да си създаде! Тя мразеше Тексас, особено шовинистичното поведение на повечето мъже там. Същевременно обаче чувстваше остро липсата на онова уважение, на което се радваше семейството й в Тексас.
— Още едно питие? — попита келнерът, изправил се безшумно зад рамото й.
— Да, моля — отвърна Лорин и му подаде празната си чаша.
Душата й потръпваше от радостна възбуда. След като татко е тук, всичко ще бъде наред!
Чарлс паркира колата си на алеята пред къщата на Д’Арси и изключи двигателя. Настроението му беше мрачно. Току-що беше научил, че Сандра е била разпитвана от полицията. Един господ знае какви ги е надрънкала! Влязоха в кабинета на Джеймс, затвориха вратата и той рязко се извърна към домакинята:
— Защо не ми каза, че полицията е идвала да те разпитва?
— Мислех, че не е важно — сви рамене Сандра.
Облечена в джинси и дебел плетен пуловер, тя изглеждаше като тийнейджър. Косата й беше вързана на конска опашка. Това впечатление се нарушаваше единствено от димящата между пръстите й цигара.
— Не е важно ли? — избухна Чарлс. — Кога се дипломира като юрист? И махни тая гадна цигара! Знаеш, че не понасям дима!
— Може да не съм юрист, но не съм и глупачка, Чарлс! — хвърли му гневен поглед тя и размаза цигарата върху кристалното преспапие.
Чарлс неволно се намръщи, като видя отношението й към скъпоценния кристал „Стойбен“, който Джеймс много обичаше.
— Позвъних ти, защото реших, че трябва да знаеш — продължи Сандра. — Но ако възнамеряваш да се държиш по този начин, най-добре ще е да забравиш всичко!
— Страхотно! — извика Чарлс. — Полицията разпитва някакъв тип, с когото поддържаш отношения, а аз трябва да забравя за това! — В гласа му се появи открита заплаха. — Виж какво, Сандра! Ако знаеш нещо за смъртта на Джеймс, което е неизвестно за мен…
— Нищо не съм казала…
— Прекрати тези глупости! — сряза я той. — Разговаряш с мен, Чарли Римън, а не с някакво тъпо ченге!
