— Разбира се — кимна полицаят и извади от папката дебел сноп листа.
— Благодаря — кимна Мадлин и забързано ги прелисти.
— Разследването продължава — добави Боуър. — Ще ви държим в течение…
— Добре — кимна Мадлин. — Ще прегледам материалите ви, ще поискам среща с криминалистите, съдебния лекар и всичко останало…
— Окей.
— След като приключим с това, ще се срещнем отново — добави Мадлин. — И тогава ще решим дали имаме достатъчно основания за арестуването на Бартоломю… — Зъбите й замислено захапаха върха на молива. — Може би ще го убедим да признае и нейното участие…
— Кой знае — сви рамене Боуър. — Но никак не ми се иска да ги плашим предварително…
— Правилно. Ако го арестуваме, тя ще наеме екип от опитни адвокати толкова бързо, че едва ли ще успеем да я прекършим.
— И ние си помислихме същото. Пипахме внимателно, за да не ги паникьосаме…
— Добре — кимна тя, помълча малко, после попита: — Мога ли да видя оригинала на рапорта за онзи грабеж?
— Разбира се — кимна Боуър и извади документа от папката.
Мадлин забързано го прелисти и вдигна глава.
— Тук пише, че са били откраднати пари, часовник и пръстен. Някакви следи от последните две?
— Де тоя късмет — поклати глава Боуър. — В апартамента на Бартоломю нямаше следа дори от парите…
— Ясно — въздъхна Мадлин и се зае да подрежда документите. — Свършили сте много работа, за което ви благодаря… — Усмихна се и протегна ръка. — След няколко дни ще ви потърся.
След като полицаите излязоха, Мадлин се обърна към Филип:
— Благодаря и на теб. Ако тоя тип не се признае за виновен, ще имаме в ръцете си процеса на века! — Ръката й признателно стисна десницата на нейния началник и покровител.
— Ти го заслужаваш — гордо се усмихна той. — Двамата с Рон бяхме единодушни, че няма друг прокурор, който може да поеме случая, без да се влияе от известността на жертвата и любопитството на медиите.
Мадлин забеляза особеното изражение на лицето му, което едва ли отговаряше на служебното му положение. Много от колежките в прокуратурата твърдяха, че Филип е луд по нея, но тя упорито отричаше това. А и не се интересуваше от него, тъй като чувствата й бяха насочени към друг адрес.
— Искам да пипна и вдовицата! — решително отсече тя.
— Зная — засмя се Филип. — Възнамерявам да те освободя от няколко дела, за да ти остане повече време за случая Д’Арси.
— Това би било чудесно, Филип! Много съм ти задължена!
— Колко много? — шеговито попита той и почука с длан чашката на незапалената си лула. — Просто ти си най-подходящият човек за предизвикателствата на подобно дело…
— Ценя доверието ти.
— Защо не го отпразнуваме с по едно питие в „Клемс“?
— О, Филип, много бих искала, но не мога… — Тя хвърли забързан поглед към часовника си. — У дома ме чакат две ненаситни гърла!
— Тогава друг път — усмихна се той.
Мадлин подкара към дома си, в душата й продължаваше да бушува възбудата. Делото за убийството на известен човек като Джеймс д’Арси без съмнение ще се превърне в сензация за пресата. Отдавна мечтаеше за подобен процес, от изявите й в него до голяма степен ще се реши и кандидатурата й в предстоящите избори за областен прокурор.
Напусна магистралата при отклонението Удмън в Шермън Оукс, умът й напрегнато работеше. Даваше си ясна сметка, че без политически връзки едва ли ще успее да събере необходимите средства за предизборната кампания. А този процес ще й донесе известност тъкмо навреме, в случай на победа може би изобщо няма да се нуждае от набирането на допълнителни средства… Шансовете й срещу Кейт ще се увеличат… Разбира се, ако и двете решат да се кандидатират…
Погледна коженото куфарче на седалката до себе си. Ще жертва уикенда, за да приключи с писмената работа, но после ще разполага с цялото си време за случая Д’Арси.
Отби в частната алея пред красивото ранчо, което в продължение на петнадесет години беше делила със Сам, бившия си съпруг. В сърцето й потрепна гордост. Когато купиха тази къща, тя изглеждаше съвсем обикновена, парцелът беше абсолютно гол, без цветя и дръвчета, нямаше дори един храст. В продължение на няколко години Мадлин търпеливо го облагородяваше, садеше цветя и храсти… Днес те щедро се отплащаха, целият терен беше обсипан в ярки цветове… Същата грижа беше проявила и по отношение на обзавеждането. Бавно и постепенно запълни светлите помещения с редки антики, които, от своя страна, придадоха допълнителна свежест на тежките, но удобни френски мебели. Тук двамата със Сам имахме и доста щастливи мигове, призна си с лека въздишка тя и натисна дистанционното, което задействаше вратата на гаража.
Влезе в кухнята, десетгодишният й син скочи и се втурна към нея.
— Здравей, мамо!
— Здравей, Кени — прегърна го тя, после се намръщи от оглушителната рокмузика, която разтърсваше къщата. — Ох, този Джуд! Пак е издънил уредбата! — Очите й попаднаха на кучето, което размахваше
