— Отначало каза, че не може да си спомни. После заяви, че просто не й е било до това… — Мадлин кимна и той продължи: — Един съсед разхождал кучето си и забелязал бял мустанг последен модел, който се движел с висока скорост надолу по пътя. Успял да види само част от номера, заедно с буквите HKB. Въпреки тъмнината е сигурен, че зад волана е бил бял мъж, а другите седалки са били празни. Направихме справка в пътната полиция, междувременно получихме обаждането, което цитирах. При посещението ни в дома на споменатия Бартоломю установихме, че той притежава бял мустанг, а регистрационните му номера съдържат комбинацията HKB…
Мадлин и Филип си размениха многозначителни погледи, а полицаят продължи:
— Събрахме и допълнителна информация относно поведението на госпожа Д’Арси в нощта на убийството. Ще я откриете в рапорта ми.
— Добре, продължавайте.
— Вдовицата и Бартоломю не държаха да демонстрират връзката си, особено интимната й част, ако разбирате какво имам предвид… Наложи се да проявим малко твърдост… Отначало тя отрече да познава човек с бял мустанг, но след като й прочетохме показанията на друга съседка… — Той отново разгърна папката. — Готвачката в къщата на Рок Каниън драйв 2400, Бел Ер, която няколко дни по-рано забелязала бяла кола в алеята на Д’Арси. Съпругата изведнъж си спомни, че била докарана от приятел с подобна кола… — Кориците на папката се затвориха. — Във всеки случай Бартоломю няма алиби за нощта на престъплението. Твърди, че бил в близката кръчма, където изпил няколко питиета, но му станало лошо и бил отведен у дома от някакъв непознат. Барманът не е сигурен дали е бил там или не. Никой от постоянните посетители не си спомня за прилошаване на клиент, когото са отвели с кола у дома… По това време заведението било пълно, предавали някакъв мач по телевизията. Бартоломю твърди, че не е бил пиян, а е хванал грип. В продължение на няколко дни не е напускал дома си. Хвърлихме един поглед на апартамента. Вътре беше страхотно разхвърляно и вонеше на фъшкии… — Боуър направи гримаса и добави: — Извинете…
— Няма нищо, детектив, продължавайте.
— Личеше, че наистина е бил болен — сви рамене полицаят. — Но това може би е била реакцията на организма му след убийството…
Доналдсън се усмихна и поклати глава.
— Във всеки случай не пожела да ни каже истината — приключи Боуър. — Поискахме разрешение да претърсим жилището му…
— Писмено? — обезпокоено се намръщи Мадлин.
— Да, госпожице.
— Това е добре.
— В спалнята открихме някои интересни неща. Първото от тях е тази бележка… — Той извади листчето и й го подаде.
Мадлин прочете съдържанието, веждите й леко се повдигнаха. Умът й бясно препускаше. Господи, какъв процес се очертава! Нима наистина ще излезе, че Д’Арси е бил убит от съпругата си и нейния любовник? Приведе се напред, очакваща с нетърпение останалите улики.
— Бартоломю твърди, че госпожа Д’Арси му е дала пари на заем, за да си плати наема. Нейната версия е същата. Проблемът е, че споменават различни суми — две хиляди срещу петстотин долара, в брой. Това може би не е важно, но… — Боуър сви рамене. — Защо обаче ще лъжат за такива незначителни подробности?
— Наистина е странно — съгласи се Мадлин. — А на колко възлиза наемът в действителност?
— Петстотин и няколко долара — отвърна Боуър, после направи драматична пауза и усмивката му се разшири: — А сега ще ви запознаем с най-тежката улика, доказваща недвусмислено участието на Бартоломю в престъплението!
Мадлин му отправи нетърпелив поглед, но не каза нищо.
— Близо до трупа на Д’Арси открихме отпечатък от обувка. Разполагаме с показанията на градинаря, от които е видно, че няколко часа по-рано той е поливал точно там. След съответните лабораторни анализи установихме, че отпечатъкът не е на градинаря…
Мадлин хвърли кратък поглед към Филип, който само мълчеше и слушаше.
— Само преди един час получихме заключението на криминалистите. Отпечатъкът в градината съвпада точно с ботушите на Бартоломю, които иззехме при обиска. Пръстта от подметките е идентична с пръстта в градината на Д’Арси.
— Отлична работа! — не се сдържа Мадлин.
— И аз мисля така — усмихна се широко Боуър.
— Какво още имаме срещу нея?
— Само косвени улики. Страхувам се, че доказването им в съда няма да е лесно…
Мадлин направи опит да скрие разочарованието си. Много й се искаше да изправи и двамата пред съда по обвинение в заговор за предумишлено убийство.
— Какви са шансовете той да е действал сам, без нейно знание?
— Има такива шансове — призна Боуър. — Но по мое лично мнение той не притежава нито акъл, нито кураж за подобна постъпка…
— Нещо относно мотивите?
— Според завещанието на Д’Арси, което беше отворено съвсем наскоро, Сандра ще бъде една вдовица с доста прилично състояние — отвърна Боуър. — Въпреки наличието на предбрачен договор… Но това го оставям на вас, юристите. Несъмнено вие ще се оправите с тези неща по-добре от мен…
— Разполагате ли с копие от завещанието?
