опашка до задната врата. — Нахранихте ли Миранда?
— Тъкмо се готвех да го направя — обясни Кени.
Мадлин се усмихна, разроши косата му и тръгна през хола към стаята на по-големия си син.
— Моля те, Джуд — изправи се на прага тя. — Намали малко тази музика, защото ще оглушееш!
— Няма, мамо — възрази луничавото четиринадесетгодишно момче, проснало се на леглото с книга в ръка.
Тя се наведе да целуне тъмната му коса.
— След един час ще вечеряме…
— Обади се татко — вдигна глава Джуд. — Каза, че заминава за една седмица…
— И това означава, че няма да ви вземе през уикенда, така ли?
Мадлин направи безуспешен опит да скрие разочарованието си. Искаше й се да поработи на спокойствие, освен това в събота вечерта имаше среща с Гари.
— Точно така — кимна момчето.
Бившият ми съпруг винаги обърква нещата, въздъхна с неудоволствие Мадлин.
— Пия за най-красивата жена в ресторант „Мортън“! — вдигна чашата си Майлс Кънингам, а звучният му бас огласи половината заведение. Очите му одобрително пробягаха по фигурата на Лорин. — Харесвам тази рокля в черно и червено. От „Армани“ е, нали?
— Да.
— Стои ти страхотно!
— Благодаря, татко.
Лорин отпи глътка „Кир Роял“ и огледа шикозното заведение, пълно с известни личности. Чувстваше се депресирана, въпреки че баща й беше посрещнат с почести и лично управителят ги отведе към една от най-хубавите маси. Очите й пробягаха по лицето му, в душата й потрепна гордост. Беше хубав и привлекателен мъж, въпреки навършените наскоро шестдесет и три години. От снимките в семейния албум знаеше, че посребрената му днес коса беше толкова гъста и буйна, колкото и преди тридесет и три години, при нейното раждане.
— Усещам, че моето бебче се притеснява от нещо — промълви Майлс Кънингам.
— Извинявай, но напоследък наистина съм разстроена — отвърна Лорин.
— Нали именно поради това прелетях няколко хиляди мили? — усмихна се той. — Хайде, изплюй камъчето и да видим какво може да се направи… — Протегна се през масата и успокоително я потупа по ръката.
Лорин замълча за миг, после тръсна глава.
— Тревожи ме шибаният избор на старши съдружник, който скоро ще се проведе в компанията! Хващам се, че само за него си мисля!
— Една дама не трябва да използва подобен речник, Лорин.
— Извинявай, татко.
— Знаеш, че не бях особено щастлив, когато ти избра професията на юрист — подхвана той и й направи знак да не го прекъсва. — Остави ме да си довърша мисълта, ако обичаш… Нямах нищо против да получиш по-добро образование, но съвсем не те виждах в ролята на онези прекалено еманципирани мадами, които се държат нагло и непрекъснато плюят мъжете. И които изобщо не мислят за семейство и деца… Мисля, че жената трябва да си остане женствена, скъпа.
Лорин въздъхна. Баща й очевидно се готвеше да изнесе поредната лекция за мястото и ролята на жената в Тексас. Обикновено не му позволяваше да стори това, дори когато рискуваше да го ядоса. Но сега той й беше необходим, трябваше да го изтърпи…
Някак внезапно откри начина, по който без съмнение щеше да го спечели на своя страна. Стисна ръката му, която все още лежеше на масата, очите й се забиха в неговите.
— Татко, не съм напълно готова да ти го кажа, но… Срещам се с един чудесен човек и… — Насили се да поруменее и преднамерено свенливо добави: — … И мисля, че той е истинският…
— Защо не си ми казала, скъпа? — оживи се Майлс Кънингам. — Как се казва този човек? Кога ще ме запознаеш с него?
— Чакай, чакай! — спря излиянията му Лорин. — Казах, че е чудесен, нищо повече… Все още е твърде рано, но усещам, че ще се получи… Той наистина е разкошен… Известен адвокат… — Замълча, а баща й весело се усмихна. — Обещавам да те запозная с него, но следващия път… Сега трябва да наблегнем на избора в компанията, той е най-важното нещо за мен!
— Нямаш никакви причини да се безпокоиш — твърдо отвърна Майлс Кънингам. — Мястото ще бъде твое! — Усмихна се, около очите му се появиха ситни бръчици. — Утре ще се срещна с Франклин, както ти обещах…
— Нещата не са толкова прости — поклати глава Лорин. — Кандидатите са четирима. Кейт, аз и още двама от асоциираните съдружници. Те са мъже и шансовете им са малки. Всички са убедени, че следващият партньор ще бъде жена. Това прави Кейт основна моя съперница. Ако изгубя, това ще бъде унизително и едва ли ще го понеса…
— Тя не може да бъде съперница на моята дъщеря! — отсече Майлс Кънингам. — Мисля, че вече ти го казах…
— Много ми се иска да е така — въздъхна Лорин и умолително го погледна. — Но Кейт е единствената сред асоциираните съдружници в „Манинг & Андерсън“, която ръководи свой собствен отдел. И има подкрепата на Чарлс Римън, който се занимава с всички важни сделки и има отлични политически
