Отвори чантичката си и потърси листчето хартия, което беше тикнала някъде в дъното. На него имаше телефонен номер, който извади от електронната памет на служебния компютър в „Манинг & Андерсън“. Набра го, но й отговори телефонен секретар, според който Кейт Александър отсъства от дома си. Побърза да затвори, после извади тефтерчето си и набра друг номер.
— Началник на пристанището в Истмъс — обади се жизнерадостен мъжки глас.
— Добър ден, безпокои ви Ан Римън. Бихте ли проверили дали яхтата на господин Римън е на пристана?
— Да, тук е, госпожо Римън. Желаете ли да изпратите някакво послание?
— Не, благодаря. Ще се свържа направо с яхтата чрез централата на военните в Ридондо бийч…
Прекъсна разговора и стисна зъби. Значи е там, без съмнение заедно с онази кучка. О, ще го накарам горчиво да съжалява! Съзнанието й се помъти от пристъп на бясна ярост.
12
Току-що приключила изтощително дело за изнасилване, Мадлин Гулд се насочи към кабинета си в сградата на Криминалния съд на Лос Анджелис. Когато токчетата й зачукаха по покрития с линолеум под на коридора, от една канцелария излезе мъж с угаснала лула между зъбите и тръгна към нея. Това беше Филип Уайт, първият заместник главен прокурор.
Външно той не се различаваше по нищо от всеки друг консервативно облечен прокурор, такива щъкаха по всички етажи на съда — среден на ръст, с кафяви очи и светлокестенява коса, която беше започнала да изтънява на темето, четиридесет и две годишен. Това, което го различаваше от останалите, беше изключителното му умение да води кръстосани разпити и репутацията му на един от най-способните прокурори по наказателни дела.
— Здравей, Филип — забави крачка Мадлин.
— Заседателите се оттеглиха, а?
— Да. Вероятно доста ще се забавят, затова реших да отскоча до кабинета.
— Добре си направила, защото едни хора искат да поговорят с теб.
С тези думи той я хвана за ръката и я побутна към кабинета на главния прокурор Роналд Милър.
Първият човек, когото забеляза вътре, беше детективът Дъг Боуър, изправил се до прозореца. Срещу писалището на Рон Милър седеше млад мъж, когото не познаваше. Тя се усмихна на Боуър и малко изненадано погледна шефа си. Обикновено той нямаше време да разговаря с полицаи.
— Мадлин, виждам, че познаваш детектив Боуър, а това тук е детектив Ед Доналдсън… Доналдсън, запознайте се с Мадлин Гулд, заместник областен прокурор.
— Здравейте — протегна ръка Мадлин.
— Радвам се да ви видя, госпожице Гулд — надигна се от стола Доналдсън.
— Тези господа донесоха заключенията си по разследването на убийството на Джеймс д’Арси — продължи Милър. — А Филип ме посъветва да възложа на теб изготвянето на обвинителния акт.
— Благодаря — отвърна Мадлин и усети как в душата й се надига вълнение. Какъв процес ще бъде това, господи!
— Сядайте — рече Милър и махна на Мадлин и Филип. — Момчета, предлагам да разкажете на госпожица Гулд това, което изложихте пред мен. Аз трябва да ви оставя, защото имам насрочена среща, но вие спокойно използвайте кабинета ми…
— Благодаря — кимна Боуър.
Милър се изправи, взе сакото си от облегалката на стола и напусна стаята.
Боуър се настани на мястото му, прокашля се и започна:
— Още от самото начало на разследването подозирахме, че случаят е нещо повече от въоръжен грабеж. Сега, след установяването на определени факти, вече сме напълно сигурни в това. Съпругата на убития е поддържала връзка с човек на име Томи Бартоломю, бъдещ актьор. Към него ни насочи анонимно телефонно обаждане, което искам да цитирам… — Боуър разтвори папката с официалния си рапорт. — „Проверете Томи Бартоломю на улица «Сойър» в Нортридж. Той се чука със Сандра д’Арси и е вашият убиец…“ — Затвори папката и извинително се усмихна на Мадлин.
Тя побърза да вдигне ръка, сякаш за да каже, че не е нужно да се извинява за циничните думи в обаждането.
— Успяхте ли да засечете откъде се звъни?
— Опитахме се, но онзи затвори твърде бързо…
— Продължавайте, моля.
— Двамата са се запознали в курс по аеробика. Еймсли от криминалната лаборатория установи, че куршумът в главата на жертвата е изстрелян от полуавтоматичен пистолет „Ругер“, 22-ри калибър. Само месец преди инцидента госпожа Д’Арси е закупила точно такова оръжие. Обясни, че го е сторила по настояване на съпруга си, малко след като в къщата е имало обир. Проверихме и се оказа, че това отговаря на истината. Действително са били обрани. Интересното в случая е, че обирът е станал през юли миналата година, а госпожа Д’Арси е купила оръжието цели шест месеца по-късно. По това време вече е имала връзка с Бартоломю. Пожелахме да видим пистолета и госпожа Д’Арси ни заведе в спалнята си. Не го откри и се опита да покаже изненада…
Боуър направи малка пауза и прочисти гърлото си.
— Попитахте ли я защо е купила оръжието с толкова голямо закъснение?
Боуър кимна с глава.
