— И междувременно ме побъркваш…
— Ето го Шипс Рок — протегна ръка той, сочейки й острите скалисти зъбери, издигащи се в далечината. — По-добре е аз да поема управлението…
Кейт се дръпна встрани, а той направи майсторска маневра и изключи от скорост двигателите.
— Трябва да изчакаме пилот от пристанището — поясни, ръката му описа широк кръг. — Но в общи линии това е… Добре дошла в Истмъс, Каталина…
Беше я предупредил да не очаква някакъв тропически остров, залесен с буйна растителност. Пред очите й се разстилаше вълниста равнина, покрита с ниска, изгоряла от слънцето трева. Бреговата линия беше очертана от стройни палми, пренесени на острова далеч преди тук да се заснеме прочутият филм „Ураган“. С изключение на няколко леки постройки, островчето изглеждаше недокоснато от цивилизацията. Вероятно беше едно от малкото девствени места, останали в Калифорния. Тя въздъхна, кристалният въздух й действаше като приятна упойка.
— Колко е спокойно!
— Надявам се, че ще обикнеш това място.
— Сигурна съм в това — усмихна се тя. — Защото идвам тук с теб…
Черните му очи се заковаха в нейните, лицата им светнаха едновременно, сякаш озарени от пламъците на божествена светлина.
Петнадесет минути по-късно вече бяха завързани здраво за пристан №5. Кейт беше смаяна от бързината, с която Чарлс прибра навигационните уреди по местата им, превръщайки яхтата в плаващо жилище. Беше го наблюдавала при различни обстоятелства, познаваше отлично деловите му качества: в службата, където ръководеше делата на фирмата с лекота и завиден авторитет; на политически събрания и срещи, при които доказваше, че е роден политик и печелеше съмишленици с непринудена убедителност; на делови срещи, при които обезоръжаваше опонентите си със своята магнетична сила. Но тук, в Каталина, тя изведнъж го видя в нова светлина. Сякаш беше станал още по-млад, пълен с желание за живот…
Подчинявайки се на кратките му заповеди, тя шеташе нагоре-надолу из яхтата и скрито се усмихваше на тази нова, неподозирана черта в характера му. Най-накрая доволен, той изключи мощните двигатели. Кейт имаше чувството, че ще припадне от дълбоката тишина, която се възцари наоколо.
Чарлс взе една хавлия и сложи тъмните си очила.
— Хайде! — повелително я изгледа той. — Време е за по един коктейл!
— Не е ли малко рано? — засмя се Кейт. — Часът е едва два следобед!
— Когато си на борда, времето за коктейл настъпва в мига, в който се изключат двигателите — поясни с усмивка той. После отвори хладилника, ловко измъкна тапата на бутилка „Раймон Шардоне“ и напълни две високи чаши. — За нас!
— Наздраве — отвърна Кейт и се чукна с него.
— Я ела тук! — изръмжа той и я притегли към себе си.
Устните им се сляха в пламенна целувка.
Кейт изведнъж изпита чувството, че им е за първи път. Задиша учестено, тялото й потръпна от желание.
С бавни, влудяващо бавни движения, той започна да развързва възела на сутиена й. Меката материя най- сетне падна на палубата. Освободени от оковите си, гърдите й щръкнаха. Възбудените зърна бяха като черни мишени върху розовата плът.
— Луд съм по теб! — прошепна в ухото й той.
Тялото й тръпнеше от желание, но тя все пак си даде сметка, че са на палубата и пред очите на хората от другите яхти, закотвени на пристана. Въздъхна и неволно се отдръпна от него.
Той надникна в очите й и както винаги веднага разбра всичко. Вдигна я на ръце и я понесе надолу, главата й щастливо легна на рамото му.
Събуди се по тъмно. Яхтата леко се люлееше, въжетата тихо проскърцваха. Малкият златен часовник на нощната масичка показваше 19,40. Бяха спали цели няколко часа. Грабна хавлията на Чарлс и се прехвърли в салона. През илюминаторите се виждаха светлините на останалите яхти — изненадващо много, но спокойствието беше абсолютно, тишината не се нарушаваше от нищо. Погледна към брега, върху който мъждукаха огньове. Гледката беше възхитителна, спираща дъха.
За пръв път от доста време насам Кейт изпита истинско спокойствие. Сякаш някаква празнота вътре в нея най-сетне се беше запълнила. Чувството беше великолепно. Скоро, рече си тя. Скоро всичките ми мечти ще се превърнат в действителност! Кой знае защо беше напълно убедена в това.
— Красиво е, нали?
На вратата на салона се изправи Чарлс, увил около кръста си тънък пешкир. Косата му беше разрошена от съня.
— Никога не съм се чувствала толкова щастлива! — прошепна тя.
— Радвам се — отвърна той, очите му пробягаха по тялото й, увито в хавлията му. — Изглеждаш секси, въпреки че тази хавлия ти е голяма… Мисля да те снимам и да покажа фотографията на следващото заседание на управителния съвет…
— Стига де! — засмя се Кейт, скочи и се увеси на врата му.
Той нежно я притисна към гърдите си.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад!
