Ръката му прещрака някакви ключове, в тишината се разнесе тихото мъркане на генератора, миг по-късно лампите светнаха. Той затегна коланчето на хавлията около кръста й, прегърна я и рече:
— Ела да ти покажа артелната… Пържолите вече се размразяват, в хладилника ще намериш всичко необходимо за една добра салата…
Кейт скришом се усмихна. Може и да е убеден, че ще бъда следващият губернатор на Калифорния, но това не му пречи да очаква вечеря, която трябва да приготвя със собствените си ръце!
— Надявам се, че ще получа помощта ти — игриво го погледна тя, но думите й прозвучаха твърдо.
— Разбира се. Аз ще разпаля барбекюто… — В очите му се появи лека досада.
Кейт се почувства неспокойна. Дребният факт, че Чарлс очаква тя да приготви вечерята, кой знае защо стана причина за помръкналото й настроение. Спомни си за майка си, превърнала се в покорен роб на втория й баща… Не, това не е за мен, тръсна глава тя. Отношенията трябва да са равноправни, всеки да има своите задължения. Тези мисли обаче не й попречиха да се залови с измиването и рязането на зеленчуците.
Когато се качи горе с готовата салата в ръце, тя с изненада откри, че Чарлс вече е подготвил масата, мъдро преместена до борда, почти над водата на залива. Върху покривката бяха поставени запалени свещи, откъм кърмата се извиваше дим. Барбекюто беше разпалено и готово.
Едва когато започнаха да се хранят, Кейт установи, че наистина умира от глад. Задоволиха апетита си и тя насочи поглед към мастиленочерната вода, сред която смътно белееше въжето на котвата.
— Не ми се искаше да повдигам този въпрос — промълви тя. — Но последните две седмици бяха истински ад… Кажи ми какво мислиш за моите шансове след смъртта на Джеймс?
— Обработихме доста влиятелни хора, които ще те подкрепят — отвърна Чарлс. — Естествено, Джеймс беше ключова фигура, но и други са в състояние да помогнат… В момента съм претрупан с работа, вероятно ще се наложи да поизчакаме с обявяването на официалната ти кандидатура…
— Нямам намерение да отлагам поетите ангажименти — поклати глава Кейт. — Ще говоря на всички събрания, които фигурират в програмата ми, ще продължа срещите с женските организации. Вече съм набрала известна инерция и не искам да я губя…
— Тук си абсолютно права.
Тя помисли малко, после реши, че сега е времето да го занимае и с другия си проблем. Прочисти гърлото си и вдигна глава.
— А нашите отношения, Чарлс? Какво ще правим?
Въздишката му се долови съвсем ясно.
— Кейт, имам намерение да разговарям с Ан за развода ни… Но вероятно разбираш, че нещата са доста сложни.
— Още в началото ти го казах ясно, Чарлс — погледна го в очите тя. — Нямам никакво намерение да бъда третата страна в един банален триъгълник!
— Зная това. Но смъртта на Джеймс обърна нещата с главата надолу. Не става въпрос само за допълнителната работа. Преди да бъда избран за президент, аз просто не мога да се разделя с Ан! — Ръцете му легнаха върху раменете й. — Убеден съм, че Франклин ме счита най-подходящ за този пост, но не съм сигурен, че ще получа подкрепата му, ако се разведа с дъщеря му… Тя е слабото му място и реакцията му ще бъде непредвидима.
Трябва да се съобразяваме и с Диксън… Имаш ли представа какви неприятности може да ни създаде той? Аз трябва да бъда недосегаем за него, Кейт… Има и още куп неща, за които трябва да държим сметка. Вече съм ти казвал, че Ан е богата наследница и има свои собствени средства, които нямат нищо общо с брака ни. Вярно е, че заедно харчим лихвите, но капиталът си е нейно притежание. Ето защо, преди да я напусна, аз трябва да бъда абсолютно подсигурен.
— Аз не се нуждая от много пари — настоя Кейт. — Родена съм в бедност и цял живот съм работила. В момента печеля далеч повече, отколкото съм сънувала…
Той помълча, после кимна с разбиране.
— Колко бързо забравяме някои неща…
Тя протегна ръка и го погали по бузата.
— Ще бъдем само двамата, Чарлс… Синът ти и дъщеря ти вече са големи. Ще завършат колежа, всеки ще поеме по пътя си… А аз не искам деца, защото не би било честно да ги деля с политическата си кариера… Няма да ни трябват кой знае колко пари, Чарлс. А дори и да ни потрябват, просто ще работим повече…
Той премести стола си до нея и нежно я прегърна.
— Все пак, нека избера най-доброто време. Имам и други проблеми, касаещи Тео и Диксън… Двамата имат намерение да оспорят завещанието на Джеймс.
— Какво ме интересува това?
Чарлс сложи пръст на устните й и тихо, но настойчиво прошепна:
— Дай ми още малко време, Кейт. Нека решаваме проблемите според важността им. — Гласът му стана още по-тих: — Имай ми доверие. Не искам да те загубя…
— Добре, ще се опитам да бъда търпелива — въздъхна тя. — Но не ти обещавам, че това ще трае дълго…
Боуър и Доналдсън отново позвъниха на вратата на Сандра д’Арси.
— Видяхме се с Томи — започна без предисловия Боуър, още преди да седнат в просторния хол. — Той призна, че има любовна връзка с вас. Ще добавите ли нещо?
— Добре де, спала съм с него. И какво от това? — Въпросът беше зададен преднамерено предизвикателно,
