— Без оръжието на престъплението не можем да докажем нищо — мрачно поклати глава Боуър. — А и с него ще ни трябват още доказателства.
Еймсли разтвори папката със заключенията пред себе си и небрежно попита:
— Открихте ли на местопрестъплението гилзи от друго оръжие? Нещо, което да ви навежда на мисълта, че по жертвата е стреляно и от друг човек, освен от убиеца?
— Само един изстрел — въздъхна Боуър. — При това без гилза. Убиецът вероятно е бил достатъчно съобразителен, за да я прибере…
Еймсли затвори папката и се почеса по брадичката.
— В такъв случай бих казал, че е действал предумишлено и отлично е съзнавал какво върши…
— И ние стигнахме до същото заключение.
— Мислите, че жена му го е гръмнала изотзад?
— Не — поклати глава Боуър. — Според нас не тя е натиснала спусъка… Вероятно става въпрос за заговор… — Боуър помълча малко, после добави: — Има и още нещо… Направихме отливка от един отпечатък, който открихме в близост до местопрестъплението. Кой работи върху него?
— Вероятно Холмс, ей там, от другата страна на коридора…
— Добре — изправи се Боуър и стисна ръката на криминалиста. — Благодарим за помощта.
— Няма нищо. Потърсете ме, ако откриете нещо ново.
Двамата полицаи излязоха от лабораторията и тръгнаха по коридора.
— Какво мислиш? — попита Доналдсън.
— Винаги съм неспокоен, когато едно разследване опре единствено до заключенията на криминалистите — въздъхна Боуър. — Съдебните заседатели трудно приемат подробности от сорта на балистични експертизи и тем подобни…
Влязоха в лабораторията, която се помещаваше зад вратата в дъното на коридора. Оказа се, че Холмс е на обяд. Оставиха бележка да им се обади и тръгнаха към асансьора.
— Според мен този отпечатък ще се окаже ключ към загадката — промълви Доналдсън. — Градинарят твърди, че е поливал някъде около четири часа следобед. А това означава, че отпечатъкът е оставен след това време и преди убийството на Д’Арси…
— Прав си. Но пистолетът на съпругата не ми излиза от ума. Трябва да го намерим на всяка цена. Ако той действително се окаже оръжието на престъплението, значи и хипотезата ни за заговор ще излезе вярна… Вземи няколко души и претърсете още веднъж района. Вземете разрешението на съседите… Ако имаме късмет, може би ще пипнем една много богата млада вдовица…
11
Изправена на носа на елегантния круизер, тип „италианско балето“, Кейт се опиваше от мощта, която пулсираше под краката й. Зад кърмата на 20-метровата моторна яхта оставаше пенлива следа, в която се пречупваха лъчите на слънцето. Движеха се с висока скорост, вятърът развяваше косите й. Свежият морски въздух я опияняваше.
Очите й се преместиха към Чарлс. Стройното му тяло с пъргави мускули беше отпуснато спокойно върху хидрофорните възглавници, белите панталонки за тенис и прилепналата фланелка му отиваха много. Вятърът рошеше прошарената му коса. Изглежда елегантен дори когато спи, помисли си Кейт.
Сякаш усетил погледа й, Чарлс отвори очи. Под тях имаше тъмни торбички, които подчертаваха умората, натрупала се през последните няколко дни.
— Много си добра на руля — похвали я с усмивка той.
— Добра съм и в още много неща — отвърна тя, насочила поглед в сините води пред яхтата.
— На мен ли го казваш! — засмя се Чарлс. — Нали точно заради тези неща съм изтощен като корабокрушенец! — Очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура. — Едно ще ти кажа, Кейт… Без съмнение ще бъдеш най-страхотната губернаторка, която е имал този щат!… — Усмивката му се разшири. — Но ако случайно се откажеш от политическа кариера и избереш морето, тогава по тези земи ще се появи най-красивият морски капитан на всички времена!
— Благодаря, много си скромен — извърна се да го погледне Кейт. — Защо не смееш да вдигнеш летвата още мъничко? Нима няма да съм най-страхотният президент на Щатите, или поне най-красивият адмирал?
— Няма да имаш проблеми, стига наистина да го поискаш — увери я той. — Не забравяй, че ме наричат „създателят на крале“…
— Значи е време да получиш признание и като създател на кралици! — усмихна се закачливо тя.
Той отметна глава и избухна в смях, после стана и пристъпи към нея.
— Почти стигнахме.
Ръцете му легнаха върху раменете й, после се придвижиха надолу и обхванаха голите й гърди. Пръстите нежно погалиха зърната, носът му се отърка в тила й. Задните й части усетиха втвърдяването му под тънката изкуствена материя на банския.
По гърба й пробягаха първите тръпки на желанието.
— Ако продължаваш по този начин, ще забравя всичко, на което си ме учил за навигацията! — предупреди го тя.
— Не ми обръщай внимание. Аз просто си припомням нещо, което бях започнал да чувствам…
