В стаята се усещаше враждебност. Тя очевидно не беше предназначена за Кейт, но въпреки това косъмчетата на тила й започнаха да настръхват. Знаеше, че през последните години адвокатите рядко практикуват ритуално отваряне на завещания. Беше възприета една по-проста и по-практична форма — копия от съответното завещание се раздават на наследниците и всеки от тях има право да потърси адвоката за разяснение. Но Абигейл беше настояла да се спази традицията и сега всички чакаха.
— Госпожица Александър вече е тук, можем да започваме — каза Чарлс, прочисти гърлото си и започна да говори. Очите на присъстващите се заковаха в лицето му.
— Преди всичко ми позволете да изразя дълбоките съболезнования на всички от „Манинг & Андерсън“ по повод трагедията, сполетяла семейството ви. За съжаление Франклин Манинг е на легло и няма да може лично да поднесе своето съчувствие.
Кейт внимателно наблюдаваше поведението на Чарлс и още веднъж се възхити от умението му да привлича вниманието на всички край себе си. Този човек е роден победител, помисли си тя.
— Всички ние сме покрусени от кончината на Джеймс — продължи семейният адвокат. — За мен той беше не само клиент, но и близък приятел. Винаги ще усещам липсата му…
— Благодаря, Чарлс — отвърна с твърд глас Абигейл. Ръката й махна по посока на Тео и Виктория. — Семейството ми цени високо помощта на „Манинг & Андерсън“ в този труден за нас момент.
— Моля, няма защо — скочи Диксън, решил да изпревари Чарлс.
— Наистина няма за какво да ни благодарите — добави против волята си Чарлс, взе една кристална чаша от подноса до себе си и отпи няколко глътки. После разтвори папката от кафяв картон пред себе си и извади от нея продълговат бял плик. Разкъса го с широк жест, положи листовете пред себе си и започна да чете с тържествен глас.
Кейт слушаше по-важните клаузи с неотклонно внимание, а очите й наблюдаваха реакциите на семейството.
Абигейл седеше абсолютно неподвижна, тъмните й очи не изпускаха лицето на Чарлс, ръцете й бяха спокойно отпуснати в скута. Виктория гледаше съпруга си с такова отвращение, че всички присъстващи го усетиха. А самия Реймънд не го свърташе на едно място, пръстите му нервно се преплитаха и разплитаха. Диксън също беше нервен — признак за това беше потрепването на десния му клепач, което Кейт беше забелязвала и преди. Тео беше стиснал устни до побеляване, тялото му беше като заковано за стола.
Чарлс прелисти една страница, прокашля се и продължи. Гласът му беше уверен, както винаги.
Според промяната в предбрачния договор, Джеймс оставяше пет милиона долара в разпореждане на вдовицата си. Лихвите от тази сума тя можеше да ползва веднага, а самия капитал — след две години. Пет милиона долара си беше истинско богатство, но в сравнение със състоянието на Д’Арси изглеждаше нищожно. Чарлс спомена, че общата му стойност надхвърля един милиард долара.
— В допълнение Сандра д’Арси получава в свое владение семейното имение и резиденцията, застроена върху него — прочете Чарлс.
Сандра седеше с наведена глава и чупеше ноктите си. От време на време вдигаше до очите си смачкана книжна салфетка. Кейт неволно се запита дали сълзите на младата вдовица са искрени. Нещо я караше да се съмнява, не беше сигурна, че това красиво момиче действително е обичало мъжа си. Но независимо от всичко, от този миг нататък Сандра се превръщаше в една доста богата вдовица.
Чарлс продължи да чете, а Кейт забеляза погледите, които си размениха Диксън и Тео. Лицето на Тео потъмня още повече, тялото му излезе от вцепенението и започна да се мести върху стола. Очите на Диксън станаха зли.
Напрегнатата тишина в залата стана още по-наситена, когато Чарлс прочете, че е определен за изпълнител на завещанието и главен управител на състоянието на Джеймс, включително всичките му банкови активи, докато синът му — Джеймс д’Арси младши навърши двадесет и пет години. Кейт знаеше, че тези банкови активи се състоят основно от контролния пакет акции на „Д’Арси къмпани“. На присъстващите стана ясно, че Тео е бесен от избора на Чарлс за управител на всичко това. Но Чарлс беше споменал пред Кейт, че и в предишните завещания на Джеймс тази роля е била определена за него — това едва ли представляваше особена изненада за семейството.
В следващия раздел на завещанието изрично се посочваше, че като изпълнител на завещанието и управител на състоянието на Джеймс д’Арси Чарлс Римън автоматически заема и поста председател на управителния съвет на „Д’Арси къмпани“, а също и на фондацията „Д’Арси“. Лицето на Тео видимо пребледня. Той щеше да наследи тези длъжности само в случай, че Чарлс умре или не е в състояние да изпълнява функциите си.
Най-накрая стигнаха до финалните абзаци.
— Това завещание е подписано лично от Джеймс д’Арси в присъствието на трима юристи от „Манинг & Андерсън“, дата 31 януари миналата година.
Тео скочи на крака и напусна стаята.
Лицето на Абигейл се превърна в ледена маска.
— Чарлс, няма да е зле да поговориш с него — с мъка процеди тя.
— И аз ще отида — предложи услугите си Диксън.
Чарлс и Диксън откриха Тео в библиотеката.
— Какво не е наред? — попита Чарлс и внимателно затвори вратата зад гърба си.
— Той лично ми каза, че е променил завещанието си! — отвърна с болка Тео.
— Как така го е променил?
— Джеймс трябваше да посочи Тео за управител на състоянието си — отвърна вместо него Диксън. — И да го назначи за президент на фондацията.
— Можеш ли да си спомниш
— Няколко пъти го правихме — отвърна Тео.
