Гласът му беше толкова тих, че Чарлс се наведе, за да го чува.
— Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Какво точно ти каза Джеймс?
— Каза, че аз ще поема нещата, ако с него се случи нещо непредвидено…
— И е добавил, че нещата вече са уредени, нали? — вметна Диксън.
— Истина ли е това? — попита Чарлс.
— Да. Няколко дни преди смъртта си ми каза, че нещата са уредени.
— На мен не ми е споменавал нищо — поклати глава Чарлс, без да обръща внимание на недоверието, което се появи върху лицето на Диксън. В момента пет пари не даваше за мислите, които се въртят в главата на партньора му. — Диксън, ти направи ли справка със служебния компютър? Възможно е Джеймс да е предал новия документ на някой друг от фирмата, макар че лично аз не вярвам в това… Може би се е свързал с Франклин?
— Вече се сетих да проверя — поклати глава Диксън. — Но не открих нищо.
— Тогава не виждам как е възможно да съществува друго завещание — въздъхна Чарлс, после се извърна към Тео и добави: — Да ти е споменавал, че ползва услугите на друга юридическа фирма?
Тео поклати глава и погледна Диксън.
— Възможно ли е това?
— Съмнявам се, но ще проверя.
— Действай дискретно — посъветва го Чарлс. — Не искам някой да си помисли, че сме изгубили доверието на Джеймс…
— Благодаря, зная какво да правя.
— И сега какво? — попита Тео.
— Страхувам се, че не можем да направим нищо, ако не открием нов документ, надлежно подписан от Джеймс. В сила е последното му завещание — това, което току-що прочетох.
— Но това не е честно! — възкликна Тео. — Той определено искаше да го промени! Чух го от устата му!
— Напълно възможно, но ръцете ми са вързани — отвърна Чарлс и неволно потърси подкрепата на партньора си: — Обясни му какво казва законът, Диксън…
— Твърде рано е да правим предположения — поклати глава Диксън и хладно се отдръпна от Чарлс. — Тео трябва да прецени всички възможни алтернативи. Чак тогава ще говорим…
— За какво? — погледна го изненадано Чарлс.
— Дали ще оспорваме шибаното завещание! — натъртено отвърна Диксън.
Чарлс заби презрителен поглед в лицето на зет си.
— На какви основания, ако смея да попитам?
— Ще разбереш, като му дойде времето — отвърна жлъчно партньорът му.
Чарлс потисна желанието си да му друсне един в зъбите, обърна се към Тео и рече:
— Виж какво, майка ти е доста разстроена. Бъди така добър да се върнеш оттатък… А после можем да се съберем и да поговорим като нормални хора…
— Не мога да се преструвам повече! — извика Тео. — Скъпият ми брат никога не ме вземаше на сериозно! В един момент помислих, че най-сетне се е променил, но очевидно не е така! Все още се опитва да ме контролира, дори от шибания си гроб! — Ръцете му се свиха в юмруци. — Край! Не издържам повече!
— Имаш право — обади се Диксън, хвърли враждебен поглед към Чарлс и последва Тео към вратата.
Боуър и Доналдсън почтително слушаха заключенията на Робърт Еймсли, един от най-опитните лабораторни криминалисти, прочул се далеч отвъд границите на Лос Анджелис, а и на цяла Калифорния. Той им обясняваше балистичната характеристика на куршума, изваден от главата на Джеймс д’Арси.
— Стигнахме до категоричното заключение, че този куршум е изстрелян от определен тип оръжие. С изключение на ловните пушки и карабините с гладка цев, всяко огнестрелно оръжие има нарези, които помагат за точното попадение в целта. Те оставят своите следи върху куршума и са точни като отпечатъци на пръстите.
Експертът продължи с обясненията си, а Боуър скрито се усмихна. Еймсли беше известен с учителската си страст, винаги се стремеше да обяснява нещата до най-незначителните подробности.
— Значи сте сигурен от какъв пистолет е изстрелян куршумът, попаднал в главата на Д’Арси? — нетърпеливо попита Доналдсън.
— Бих казал, че е така — кимна Еймсли. — Куршумът е бил изстрелян от полуавтоматичен пистолет „Ругер“, калибър 22.
— И ние си помислихме същото — обади се Боуър. — Съпругата на убития е притежавала такъв пистолет, сега задачата ни е да го открием. — Бръкна в платнения сак, който носеше, и извади един пистолет. — Току-що го открихме в кабинета на жертвата… Не е „Ругер“, но все пак искаме да го проверите…
— Няма проблеми — пое оръжието Еймсли. — Но още отсега ви казвам, че това не е оръжието на престъплението.
— Ясно. Искам да разбера дали с него е стреляно напоследък. Не мога да си обясня защо човек като Д’Арси ще държи у себе си нерегистрирано оръжие.
— Веднага ще се заема с това — увери го Еймсли.
