Сандра се стъписа от гневния му изблик и неволно отстъпи крачка назад.
— Ти нямаше да ми се обадиш, ако не беше разтревожена — продължи той. — Затова престани да се правиш на шокирана и започвай да отговаряш на въпросите ми!
— Какво искаш да знаеш? — нацупено го изгледа тя.
— Откога се виждаш с този мъж? Как се казва?
— Томи Бартоломю, виждам се с него от няколко месеца.
— Кой друг знае за връзката ви?
— Не съм много сигурна…
— Помисли, дявол да го вземе!
— Не ми викай! — стрелна го с гневен поглед Сандра и сложи ръце на кръста си. — Предполагам, че някои хора от курса по аеробика подозират нещо…
— Той има ли много приятели?
— Не. Отскоро живее тук…
— С какво се занимава?
— Учи актьорско майсторство, а междувременно работи в една строителна компания…
— Само това липсва, още един шибан актьор! — въздъхна с отвращение Чарлс. — Къде се е намирал младият гений в нощта на убийството?
— Не зная.
— Да бе, как не! — изгледа я подигравателно Чарлс.
— Добре де — вирна брадичка тя. — Каза, че изпил няколко бири в близката кръчма, станало му лошо и се прибрал у дома…
Чарлс не обърна внимание на това обяснение, тръсна глава и каза:
— Добре. Какво друго знаеш за него?
— Майка му и сестра му живеят в Канзас сити, а той самият наскоро е бил уволнен от армията.
— Да уточним нещата — присви очи Чарлс. — В час по аеробика се запознаваш с един напълно чужд човек, с някакъв строителен работник без приятели и роднини. И въпреки това му имаш пълно доверие…
— Ами… Да, така е.
— От това, което знаеш за него, като нищо може да излезе, че е Джак Изкормвача… Срещна ли се с него в деня, в който беше убит Джеймс?
— Не. Не бях го виждала четири-пет дни…
— Защо?
— Настояваше да напусна Джеймс, но аз отказах. — Ръката й неволно попипа брачната халка.
— Какво те накара да решиш, че е време да сложиш точка на тази история?
— Синът ми.
— Колко благородно! — иронично проточи Чарлс. — А как го прие Бартоломю?
— Беше разстроен. Каза, че ще ме убеди да променя решението си.
— Вероятно, като види сметката на Джеймс, нали? — погледна я с гневен поглед той.
— Чарлс, но това е смешно!…
— Сега ще ти обясня какво точно е смешно! — насочи показалец в гърдите й той. — Джеймс се ожени за теб, даде ти името си, този прекрасен дом и всичко останало… Но най-вече те превърна в личност, предложи ти шанс да влезеш в обществото на истински достойни люде! И с какво му се отплащаш ти? Впускаш се в авантюра с някакъв долнопробен изнудвач!
— Няма да ме накараш да се чувствам виновна! — вирна брадичка Сандра. — Изобщо не се срамувам от постъпката си!
— А може би трябва! — сопнато отвърна той. — Нима не ти минава през ума, че този твой любовник може да е замесен в убийството на Джеймс?
— Не, никога! — В очите й се появи страх.
— Имаш ли представа как изглеждаш в очите на хора като него?
— Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш…
— Нима не съзнаваш, че си била омъжена за един от най-богатите мъже в тази страна? А това автоматически те превръща в прицел на доста хора… При това не само теб, но и сина ти…
— Нещата не стояха така! — извика Сандра и очите й започнаха да овлажняват.
— Дано — въздъхна Чарлс. — Ще поживеем, ще видим… — Започна да крачи напред-назад, кокалчетата на пръстите му тихо пропукваха. Изтече цяла минута в пълно мълчание, после той се изправи срещу нея. — Ти самата имаш ли нещо общо със смъртта на Джеймс?
— Не!
Очите му изпитателно пробягаха по лицето й.
