— Още не мога да ти кажа. Юристът, който ме препоръча, практически отмъква този клиент от друга кантора. Ако това се разчуе, преди да подпишем договор, работата просто няма да стане… — Изгледа баща си с поглед, който ясно казваше: „Засега ти стига толкова“. Надяваше се, че е казал достатъчно, за да събуди интереса му.
Франклин почука коляното си с длан.
— Все още не съм свършил с въпроса за завещанието — промърмори той. — Сигурен ли си, че даваш добри юридически съвети на Тео?
— Моите уважения, но съветите ми към Тео не са твоя работа. Мога само да кажа, че той настоява да заведем дело. Като негов личен адвокат аз съм длъжен да му посоча всички плюсове и минуси, но нищо повече. Решението ще бъде негово.
— Много добре знаеш, че можем да повлияем на това решение в каквато посока пожелаем — отбеляза Франклин. — Това го знае всеки първокурсник в юридическия факултет.
— За мен най-важни са интересите на Тео — отвърна натъртено Диксън. — Личните ми предпочитания нямат значение.
Франклин му отправи един скептичен поглед и въздъхна.
— Само едно ще ти кажа… Не бива да тласкаш Тео към оспорване на завещанието… За доброто на „Манинг & Андерсън“, за доброто на всички нас. Не забравяй, че имаш задължения към всички съдружници, включително и към мен.
Диксън се ядоса, но успя да се овладее.
— Задълженията към фирмата винаги са на първо място за мен, татко… Но пред Тео също нося отговорност, нали?
Франклин продължи мисълта си, без да показва с нищо, че го е чул.
— Разговарях и с Чарлс… Той е готов да въведе Тео в делата на компанията и фондацията. И постепенно да му предава ръководството. Абигейл е на мнение, че това наистина е най-доброто решение…
Клепачът на Диксън се разигра. Все същото, господи! Баща му пак не желае да го чуе, вслушва се единствено в думите на проклетия Чарлс!
— Ще предам твоята загриженост на Тео — изправи се той. — Съжалявам, но имам среща с клиент…
— Диксън — спря го Франклин. — Жена ти се оплаква, че почти не се прибираш у дома. Какво става?
— Не само твоят Чарлс е затрупан с работа, татко! — отсече Диксън и затръшна вратата след себе си. Тръгна по коридора, зъбите му проскърцаха от ярост. Как смее да го разпитва за Алейна? Как смее да го поучава какви съвети да дава на Тео? Нима го мисли за толкова глупав, че да не знае къде са интересите му? Ако Тео успее да получи контрол над компанията на Д’Арси, Диксън също ще бъде добре…
15
Мадлин хвана Филип на вратата.
— Ще ми отделиш ли една минута?
— Какво има? — обърна се той, кимайки разсеяно за довиждане на служителите, които бързаха по коридора.
— Следствието е открило някои неща за Джеймс д’Арси, които бих искала да споделя с теб.
— Иди си вземи палтото — рече той. — Ще отидем да пийнем по нещо.
— Веднага се връщам — завъртя се Мадлин.
Петнадесет минути по-късно вече седяха в кафенето на хотел „Уестин Бонавентур“. Филип даде поръчката и се извърна към нея:
— Какво са открили ченгетата?
— Противоречиви неща — въздъхна тя. — Хората с охота говорят за Джеймс д’Арси като известна фигура в обществото. Всички са впечатлени от личния му чар, от загрижеността му за света, от богатството му, от огромната семейна империя и най-вече от фондацията Д’Арси…
— А за личния му живот?
— Тъкмо тук е проблемът — поклати глава Мадлин. — Детективите са останали с впечатлението, че същите тези хора са много по-сдържани, когато говорят за човека Джеймс д’Арси. Практически са проявили към него открита неприязън, дори омраза…
— Омраза? — вдигна вежди Филип.
— Точно така — кимна Мадлин. — Изглежда е имал остър език, често е унижавал служителите си публично…
Филип смукна лулата си, помисли за миг, после попита:
— Нападал е хора, които не са имали възможност да му отвърнат със същото?
— Да. Дребни хора, обикновени служители. Малцината, които са приели да говорят за тази част от характера му, твърдят, че с него е било невъзможно да се общува. Той е издавал заповеди и е изисквал пълно подчинение. Не признавал мнението на никого, бил е злопаметен и не е пропускал да наказва дори най-малката и неволна грешка… — Мадлин замислено прехапа устна и продължи: — Освен това хората се страхуват да говорят за него дори и сега, опасявайки се от отмъщението на семейството…
— Значи е бил доста по-различен от усмихнатия филантроп, когото виждахме по телевизията…
— Да. Това е бил един старателно изграждан имидж, зад който обаче се крие доста различен човек. Един от служителите в компанията споделил пред следователите, че някакъв доставчик дръзнал да обиди Д’Арси пред двама от подчинените му. Отмъщението на Джеймс било страшно. Съсипал горкия човечец, не се
