харесва!
— Взехте ли от нея този пистолет?
— Не!
— Кога госпожа Д’Арси ти даде пистолета, Бартоломю? — изостави любезностите Боуър.
— Какво говорите? — тревожно попита младежът. — Никога не ми е давала пистолет!
Боуър се отпусна на края на бюрото, на лицето му се появи приятелска усмивка.
— Бартоломю, защо не ни разкажеш по-подробно за нощта, в която беше убит Д’Арси? Къде беше, какво си правил…
— Вече ви казах. Отидох в бара, някъде към четири следобед… Изпих няколко бири. Бях ядосан, защото Сандра каза, че няма да се виждаме…
— Барманът видя ли те?
— Да.
— В показанията си обаче той твърди, че не помни да те е виждал…
— Но аз бях там! Питайте го за човека, който седеше до мен. Той ме почерпи една-две бири и положително ме помни!
— Как се казва този човек?
— Не съм много сигурен — колебливо отвърна Томи. — Май беше Винсънт…
— После какво се случи?
— Стана ми лошо. Имах чувството, че ще припадна… Този човек, Винсънт… прояви съчувствие. Предложи да ме закара у дома. Дадох му ключовете от колата си. Последното нещо, което си спомням, е, че ми помогна да се прибера в спалнята…
— Защо не ни кажеш истината? — прогърмя внезапно Боуър, решил да изостави приятелския тон. — Защо не признаеш, че си подкарал към имението на Д’Арси, изчакал си го да се появи на портала и си го застрелял? Защо не обясниш как госпожа Д’Арси го е принудила да спре и да слезе от колата? Хайде, започвай!
Лицето на Томи се разкриви от страх.
— Мисля, че е най-добре да говоря в присъствието на адвокат — промърмори той.
— Имаш това право — пристъпи напред Доналдсън и заплашително се наведе над стола. — Но защо не си довършиш приказката, която започна да ни разказваш толкова увлекателно?
Боуър хвърли един тревожен поглед към партньора си. Доналдсън не може да не знае, че в момента си превишава правата. Когато заподозреният пожелае адвокат, полицаите са длъжни да прекратят разпита. В противен случай рискуват обвинение в нарушаване на конституционните му права.
— Мисля, че трябва да имам адвокат — упорито повтори Томи.
— Окей — въздъхна Боуър, съзнал, че няма право на избор.
Доналдсън му хвърли един гневен поглед и се насочи към изхода. Вратата се затръшна зад гърба му.
Томи беше уплашен. Нещата очевидно се развиваха зле. Не можа да се сети за никой, освен за Бърт — човека, който държеше гимнастическия салон.
Бърт лично вдигна слушалката. Изслуша го и обеща да му потърси адвокат. После се свърза с един букмейкър в центъра, до чиито услуги прибягваше понякога. Онзи веднага му предложи едно име.
Пейджърът на Андрю Стюарт издаде призивен сигнал, той стана и се насочи към телефона. Изслуша съобщението, в душата му се надигна триумф. Късметът си е късмет, рече си той. Добре че не тръгнах към следственото преди пет минути. Там отдавна го очакваше поредният клиент…
Беше убеден, че куп адвокати ще се натискат да поемат случая Томи Бартоломю. Никой не бяга от безплатната реклама на шумен процес. Част от колегите му изпитват мазохистичното желание да защитават обвиняемите в тежки престъпления, други търсят парата. Самият Андрю желаеше и двете.
Ако Томи се окаже неплатежоспособен, разноските по защитата му ще се поемат от щата. Обикновено щатската администрация предпочита да назначи служебен защитник, но нерядко се обръща и към адвокати на свободна практика.
Съществува и друга възможност — Томи да има семейство. Андрю винаги се изненадваше от това, което могат да направят за един арестуван неговите родители, братя и сестри. Семейството неизменно е убедено, че човек от тяхната плът и кръв не е в състояние да извърши убийство, понякога са готови да заложат къщите, колите си, всичко, което притежават, за да платят хонорарите на добър (в техните очи) адвокат.
Медиите вече започваха да раздухват случая, най-вече жълтите вестници. Те не бяха преставали с версиите си върху мотивите за убийството, а когато научат за ареста на Томи, с положителност ще полудеят. Андрю ясно си представи каква реклама ще получи като адвокат на единствения арестуван по делото. Необходимо беше да се регистрира като официален защитник на Томи и нищо повече. След това не могат да го мръднат никакви съдии, единствено самият обвиняем можеше да се откаже от него.
Вътре в себе си съзнаваше, че шансовете на Томи са нищожни без помощта на първокласен юрист, при това човек с връзки и тежест в обществото. Защото семейство Д’Арси без съмнение ще окаже натиск върху прокуратурата за тежко наказание. Това автоматически би могло да превърне младежа в жертвено агне. А Андрю считаше себе си именно за такъв юрист и беше убеден, че може да помогне на Томи. Винаги беше мечтал за такъв процес, особено когато се налага да е в центъра на вниманието…
Тръгна по дългите коридори на предварителния арест и веднага си даде сметка, че новината вече е гореща. Навсякъде се мотаеха репортери, които търсеха допълнителна информация. Един от тях го позна и попита
