Сандра е замесена по някакъв начин в убийството на сина ми, аз ще направя всичко възможно да я унищожа!
По гърба на Кейт пробяга хладна тръпка. Абигейл размаха ръка, брилянтът хвърли ослепителни отблясъци.
— За съжаление трябва да мислим за детето на Джеймс, моя внук. Той, заедно с честта на фамилията, е най-важното нещо в живота ми. Защото един ден ще наследи баща си и ще поеме в свои ръце съдбините на фамилията… — По лицето й пробяга лека усмивка.
— Убедена съм, че ще го стори по най-добрия начин — отвърна Кейт, просто защото не знаеше какво друго да каже.
Кралицата на могъщата империя изглеждаше напълно потънала в мислите си.
— Не е лесно да се наследи човек като Джеймс — добави унесено тя. — Но аз ще се погрижа за Джеймс- младши както подобава… — Кратка пауза, после очите й се насочиха към гостенката. — Същевременно съм дълбоко разтревожена от тази шумотевица около семейството ни. Един господ знае какво ще види детето по телевизията… — Главата й неодобрително се поклати. — Удивена съм от това какво става с днешния свят… Някога медиите се отнасяха далеч по-внимателно с хора като нас…
— Разбирам вашата загриженост — обади се Кейт. — Ситуацията съвсем не е лесна за едно 4-годишно дете.
Абигейл я стрелна с поглед, за пръв път в очите й се мерна нещо като топлина.
— Именно затова съм твърдо решена да убедя внука си, че баща му е бил наистина голям човек.
— Сигурна съм, че ще го сторите.
Очите на старата дама се забиха в лицето на Кейт.
— Но за тази цел имам нужда от помощта ви.
— Ще сторя всичко, на което съм способна, госпожо Д’Арси.
— Разчитам на това.
Кейт долови заговорническия тон на възрастната дама и в душата й помръдна любопитство.
— Внукът ми трябва да живее при мен — продължи Абигейл и на устните й се появи бледа усмивка. — Но Сандра трябва да бъде убедена, че преместването му в Д’Арси Оукс е не моя, а ваша идея…
Кейт потисна раздразнението, което се надигна в гърдите й. Тази жена най-безцеремонно се опитваше да я манипулира. Май трябва да я накара да разбере, че ако поеме защитата на Сандра, тя ще се чувства задължена да се грижи за интересите й, при това по най-добрия начин.
Слушайки гласа на Абигейл, тя си спомни отношението на семейство Д’Арси към Сандра по време на траурната церемония. Изпита неволно съчувствие към младата вдовица, която имаше несъмнено могъщ враг в лицето на тази възрастна дама.
— Преди да предприема някакви стъпки, аз искам да разговарям със Сандра, госпожо Д’Арси — твърдо рече тя.
— Разбира се — кимна Абигейл, стрелна я с очи, после тонът й стана сладникав. — От Чарлс разбрах, че ви предстои да станете съдружник във фирмата…
— Надявам се — кимна Кейт и усети как страните й пламват.
— Но сега ситуацията е такава, че може да изгради или срине кариерата на всеки… — Гласът продължаваше да бъде гальовен, но в него ясно се долови металната нотка.
— Вярно е — кимна сдържано Кейт.
Възрастната дама сплете пръсти в скута си и изправи гръб.
— Очаквам от вас да докажете, че майката на внука ми няма нищо общо с убийството!
Кейт се ядоса не на шега. В един момент тази жена я засипва с двусмислени заплахи и иска да прибере внука си, в следващия започва да издава смешни заповеди…
— Госпожо Д’Арси — вдигна глава тя. — Ако Сандра не бъде обвинена официално, ние не сме в състояние да докажем в съда каквото и да било. Но в обратния случай — ако срещу нея бъде предявено обвинение, моите задължения ще бъдат очертани съвсем ясно — да оборя това обвинение и да убедя съдебните заседатели, че Сандра няма нищо общо със смъртта на сина ви. Още отсега обаче ви предупреждавам, че при подобни наказателни дела рядко се стига до категорично доказване на невинността.
— Разбирам — кимна Абигейл и замислено я погледна. — Въпреки това очаквам от вас да отидете по-далеч от адвокатския си дълг. Искам пълно оневиняване на Сандра, искам внукът ми да не расте с мисълта, че майка му е убийца.
— Уверявам ви, че ще направя всичко възможно — отвърна Кейт, преценила, че сега не е моментът да влиза в спор с Абигейл.
— Това „всичко възможно“ трябва да е нещо много, много голямо, госпожице Александър!
Абигейл набра номера на Чарлс веднага след излизането на Кейт.
— Тръгна си.
— Надявам се, че всичко е било наред.
— Тепърва ще се разбере — отвърна Абигейл, помълча малко, после добави: — Признавам, че твоята Кейт има дух… Изобщо не се поколеба да ми се противопостави. А това нещо се удава на малцина…
— Така е — въздъхна Чарлс и неволно се усмихна, като си представи разговора между двете жени. Даваше си сметка, че дори той самият нерядко беше отстъпвал пред стоманената воля на възрастната дама.
