дали той ще бъде защитник на арестувания младеж.
— Нямам коментар — усмихна се Андрю, отвори вратата на дежурната стая и сухо поиска да види клиента си. Дежурният офицер го познаваше и веднага нареди да доведат Томи Бартоломю.
Младежът скоро бе доведен в стаята за посещения, върху лицето му личеше объркване. Андрю си сложи една от най-сърдечните усмивки и протегна ръка:
— Здравей, Томи. Аз съм Андрю Стюарт, адвокатът, който ти е бил препоръчан от приятелите на Бърт…
Томи въздъхна, очите му внимателно опипаха шития по поръчка костюм и скъпите кожени мокасини на Андрю.
— Нямам пари за адвокат — рече притеснено той.
— Не мисли за това — успокоително рече Андрю. — Ще направим нещо. Имаш ли семейство?
— Майка и сестра — кимна Томи. — Живеят в Канзас.
— Къде живеят? — попита Андрю. — В къща или в апартамент?
— Къща — объркано отвърна Томи. — Защо?
— Просто питам. Вероятно е собственост на майка ти…
— И на банката — отвърна Томи. — Хей, да ти се намира цигара?
Андрю отвори куфарчето си и извади сребърната табакера, която държеше там за клиенти.
Младежът запали, подаде обратно кибрита и попита:
— Ще искаш от нея да плати, така ли?
— Засега само ще й се обадя да поговорим…
— Нищо няма да излезе — поклати глава Томи и изпусна струйка дим. — Ние с майка ми не се разбираме много…
— Дай ми телефона и ме остави да поговоря с нея.
— А какво ще стане, ако откажа?
Андрю търпеливо обясни, че ако се окаже неплатежоспособен, съдът ще му назначи служебен защитник.
— Какво означава това?
Получил кратко разяснение, Томи разтревожено вдигна глава.
— Добри ли са тези адвокати?
— Някои да, някои не… — отвърна Андрю. — Но всички са претрупани с дела като твоето. Докато аз, в случай че ме вземеш за свой защитник, ще се занимавам само с твоето дело…
Томи дръпна няколко пъти от цигарата със сведени към масата очи.
— Окей — въздъхна най-сетне той. — Ще ти дам номера. — Продиктува го, после нервно вдигна глава. — А сега какво ще правим?
— Първо ще поговоря с майка ти по финансовата част на въпроса — отвърна Андрю. — Ето ти моята картичка с телефони и всичко останало. Ако някой те пита, ще ме посочиш за свой адвокат. Няма да съжаляваш…
— Окей, значи вече си мой адвокат — пое картичката Томи. — И какво?
— Искам да не разговаряш с полицията без моето присъствие.
— Вече им надрънках куп глупости…
— Какви по-точно? — намръщи се Андрю.
— За връзката ми с онази жена и разни други работи…
— Я седни спокойно, Томи — смени тона Андрю. — Искам да си изясним някои неща. Ако аз ще бъда твой защитник, ще искам неотклонното ти внимание. Това е важно, може да ти струва главата… — Пръстът му красноречиво мина през гърлото. — Сега искам да помислиш, а след това да повториш пред мен всичко, което си им казал…
От наежеността на Томи не остана следа, на стола в ареста седеше един уплашен до смърт хлапак. Започна да говори, а Андрю стана и закрачи из стаята.
— Прочетоха ли ти правата? — попита накрая той.
— Да.
— Кога? Преди да им разкажеш тези неща или след това?
— Преди.
Андрю попипа брадичката си, после се извърна към Томи с усмивка на уста:
— Предполагам, че не си ги разбрал правилно… — Седна зад масата и започна да пише в бележника си. — Ще направим опит да убедим съда, че тези показания са невалидни…
— Хубаво. Но аз наистина не съм го убил…
— Разбира се, момче. Както кажеш…
