— Въпреки всичко ще те държа лично отговорен за нейното поведение — смени тон Абигейл.
— Разчитай на мен — отвърна той.
Насочила колата обратно към службата, Кейт изведнъж си даде сметка, че Абигейл изобщо не я попита дали иска да защитава Сандра. Държеше се така, сякаш това беше решено предварително. Какво самочувствие, господи! На практика целият разговор беше протекъл различно от очакванията на Кейт. Тя мислеше, че Абигейл ще прояви интерес към личните й качества, а след това ще й позволи да зададе и своите въпроси. Вместо това обаче възрастната дама се беше опитала да я манипулира. Е, добре, тръсна глава Кейт. Абигейл д’Арси може да си мисли, че всичко е предрешено, но на практика няма да стане така. Окончателното решение за защитата на Сандра ще вземе тя и никой друг!
Тревожеше я друго: възрастната дама настоява да се направи всичко възможно за доказване невинността на Сандра, но едновременно с това иска да прибере внука си — сякаш Сандра вече е доказано виновна. Странно, помисли си Кейт. Освен ако не се окаже, че убедеността й в невинността на Сандра не е просто преструвка…
Върна се в кантората и се насочи към кабинета на Чарлс. Възнамеряваше да му каже, че все още не е решила дали ще приеме случая.
— Аз съм адвокат по наказателни дела, а не магьосник — решително рече тя и пръстите й забарабаниха по масата. — И затова ще си позволя да изразя скромното си мнение: има голяма вероятност Сандра д’Арси да се окаже виновна!
— Успокой се — погледна я загрижено Чарлс. — Седни, ще поговорим…
Тя обаче пренебрегна поканата и остана права пред бюрото.
— Съвсем не съм убедена, че подобен ангажимент няма да попречи на кариерата ми. Имам предварително насрочени срещи и разговори, да не говорим за делата, за които вече ти споменах. Ако Сандра бъде обвинена, това ще означава процес! — Веждите й се сключиха в една права линия. — Не съм сигурна, че съм готова на подобна саможертва, която без съмнение ще ангажира цялото ми време. Наближават изборите, искам да бъда готова за тях…
— Ще получиш помощ — отвърна припряно той, стана и се насочи към вратата. — Ей сега се връщам…
Къде хукна, нервно се запита Кейт. Отговор на този въпрос получи само няколко минути по-късно, когато заедно с него в кабинета се появи Франклин Манинг. По дяволите! Защо трябва да замесва и президента? Нали уж двамата щяхме да обсъждаме нещата? Тръсна глава и се стегна, разбрала, че ще бъде подложена на допълнителен натиск.
— Сядай, сядай — усмихна се Франклин Манинг и посочи с ръка кожения диван. — Чарлс сподели с мен твоите резерви и искам да те уверя, че ще получиш необходимата помощ…
— Благодаря, господин Манинг — отвърна Кейт. Защо, по дяволите, всички държат именно аз да бъда адвокат на Сандра д’Арси, неволно се запита тя. За трите години работа в „Манинг & Андерсън“ беше разговаряла със старши съдружника не повече от два-три пъти. Вярно, че след сърдечния удар той рядко се задържаше в офиса, но все пак й се струваше доста необичайно да дойде да я види в кабинета на Чарлс, вместо да я повика при себе си… — Позволете ми обаче да изкажа мнение, че защитата на Сандра д’Арси би трябвало да поеме външен адвокат или фирма, а не ние, които сме пряко ангажирани с деловите въпроси на нейния покоен съпруг…
— Отчетохме това, скъпа Кейт — усмихна се Франклин Манинг. — Но Абигейл д’Арси настоява именно нашата фирма да поеме защитата на Сандра. Просто не вярва, че външна кантора ще прояви необходимата дискретност…
Кейт премести поглед върху лицето на Чарлс, опитвайки се да дешифрира скритото послание в думите на шефа си.
— В такъв случай Сандра ще трябва да подпише декларация според изискванията на закона за конфликт на интересите — подхвърли тя.
— Естествено — кимна Чарлс.
— Знаеш ли, Кейт — погледна я Франклин Манинг. — Не всеки ден човек има шанс да се занимава с нещо наистина значимо…
Тя замълча и изчака, лицето й запази безизразния си вид.
— Като старши партньор и президент на компанията, аз трябва да се грижа за интересите на „Манинг & Андерсън“ — продължи Франклин. — Надявам се, че разбираш това.
— Естествено.
— Това е добре — усмихнато я потупа по ръката той. — Когато изпълняваме желанията на клиент от фамилията Д’Арси, ние сме сигурни, че допринасяме и за собствения си просперитет. А когато просперираме ние, ще просперира и нашата юристка Кейт Александър…
От това по-ясно, здраве му кажи, помисли си Кейт. Ако приема защитата на Сандра д’Арси, шансовете ми да стана член на управителния съвет се увеличават, точно както и подкрепата за поста областен прокурор. Но ако откажа… Не искаше дори да мисли по този въпрос. Стана й ясно, че в „Манинг & Андерсън“ желанията на основните клиенти са закон и никой не се съобразява с личните предпочитания на отделния служител. Подозираше, че дори да стане старши съдружник, пак няма да има свобода за самостоятелни решения.
Хвърли бегъл поглед към Чарлс. Имаше нужда от подкрепата му, но съзнаваше, че едва ли ще я получи. Положението му беше такова, че той не би посмял да се конфронтира с Франклин Манинг, особено сега… Топката беше в нейното поле, ще трябва сама да се оправя…
— Мога ли да получа ден-два за размисъл? — попита тя. — Дори още не съм се срещнала със Сандра д’Арси…
Лицето на Франклин Манинг леко помръкна.
— Налага се да решиш още сега, Кейт — поклати глава той. — Страхувам се, че това е в интерес на всички ни…
— Ясно.
