Помълча, но дълбоко в себе си разбра, че ако иска да има подкрепата на тези хора в изборите за областен прокурор, ще се наложи да плати и съответната цена. Единствената й надежда беше тази цена да не се окаже прекалено висока. Явно нещата бяха задвижени от високи интереси и тя трябваше да отстъпи. Макар че имаше опасност Сандра да бъде обвинена в убийство и тогава да излезе така, че е жертвала кариерата си заради интересите на „Манинг & Андерсън“…
— Ще направя това, което е в интерес на фирмата — съобщи най-сетне тя. Гласът й беше мрачен.
— Знаех, че няма да откажеш — одобрително кимна възрастният мъж и по лицето му пробяга усмивка. — Считай, че ми правиш лична услуга!
Кейт едва го изчака да затвори вратата след себе си и се нахвърли срещу Чарлс:
— Трябваше ли да го ангажираш лично? — попита тя с гневно блеснали очи.
— Исках да разбереш откъде идва натискът — отвърна той.
Тя напълни дробовете си с въздух, решена на всяка цена да възстанови поне част от изгубените позиции.
— Искам Марти незабавно да се заеме с някои разследвания!
Чарлс се поколеба.
— Защо не Франк Джоунс? Той е отличен частен детектив и има договор с нас…
— Нямам никакво намерение да се бия за всяка отстъпка! — отсече Кейт. — Случаят е прекалено важен, за да се съобразяваме с допълнителните разходи. Марти е най-добрият и аз искам него!
Той пристъпи към прозореца и отправи поглед навън.
— Аз също нямам намерение да се боря с теб… За съжаление съвсем скоро научих, че на Марти му писнало да се рови в калта, ударил ключа на кантората си и напуснал града…
— Това не може да бъде! — възкликна гневно Кейт. — На гърба му има няколко текущи дела!
Чарлс сви рамене.
— Ще проверя още веднъж, ако искаш…
— Моля те.
В единадесет часа на следващия ден Томи Бартоломю беше изправен пред съдията Хари Джексън, председател на Пети съдебен състав в районния съд на Лос Анджелис.
Кейт научи навреме новината и се постара да пристигне по-раничко в старата и посивяла Съдебна палата в центъра на града. Но въпреки това залата се оказа претъпкана до отказ от репортери и зяпачи.
Томи беше облечен в зле скроени затворнически дрехи и очевидно се чувстваше неудобно. До него, за изненада на Кейт, седеше Андрю Стюарт, изтупан в отлично ушит костюм. Наистина изглежда добре, призна в себе си Кейт, като си спомни за беглата им среща във фоайето на хотел „Сенчъри плаца“.
Зад прокурорската банка беше се изправила Мадлин. Кейт огледа спокойното лице на приятелката си и си напомни да провери дали тя ще бъде прокурор по делото.
Томи беше официално обвинен, след което съдията насрочи предварителния разпит за след десет дни. Андрю поиска отлагане и съдията попита Томи дали желае да се възползва от правото си на това. Блед и неспокоен, младежът отговори утвърдително. После преминаха на въпроса за освобождаване под гаранция. Думата взе Мадлин. Нарече случая особено тежък, квалифицирайки го като „убийство с користна цел и висока степен на обществена опасност“. Съдията прие становището й да не се обсъжда въпроса за пускането на обвиняемия под гаранция. После Томи беше изведен от залата и Кейт се насочи към Мадлин.
— Здрасти — поздрави с усмивка тя. — Ти ли ще бъдеш прокурор по това дело?
— Да — кимна делово Мадлин. — А ти какво правиш тук?
— Получих задачата да стана юридически съветник на Сандра д’Арси — отвърна Кейт, моментално възприела служебното поведение на приятелката си.
— Така ли? — изви вежди заместник областната прокурорка. — Значи можем да се окажем противници…
— Какви са шансовете за това? — попита Кейт. Знаеше, че Мадлин може да откаже, но може и да предложи сътрудничество. По правило прокурорите работят добре с бившите си колеги. Дано това правило е валидно сега, въздъхна в себе си тя.
— Ако можех, щях да я арестувам още днес! — отсече Мадлин и я погледна в очите.
— Разбирам — кимна Кейт. — Би ли ми казала още нещо?
— Не. Страхувам се, че не е моментът…
— Окей. Благодаря за откровеността.
— Моля.
Кейт излезе във фоайето и видя Андрю, заобиколен от репортери. Говореше пред някакъв микрофон, осветен от ярката светлина на прожекторите.
— По мое мнение обвиненията на областната прокуратура са несъстоятелни — заяви усмихнат той, после се озърна, сякаш усетил погледа й. Направи й знак да почака и продължи с интервюто. Кейт се насочи към високите прозорци.
Няколко минути по-късно зад гърба й се разнесе звучният му глас:
— Здравейте, Кейт. Радвам се да ви видя…
