— Но защо е необходимо това? Чарлс беше адвокат на Джеймс, значи трябва да се грижи и за моите интереси!
— Разбирам ви много добре — кимна Кейт. — Но трябва да разясня някои неща… Първо, вие сте замесена в криминално престъпление, а за такива престъпления във фирмата отговарям аз. Второ, Чарлс е доста претоварен след смъртта на съпруга ви и времето му е изцяло запълнено от делата на фондацията и „Д’Арси къмпани“.
— Това не ме интересува! — вирна брадичка Сандра, седна и предизвикателно кръстоса крака.
— Така стоят нещата — изгледа я хладно Кейт. — Господин Римън и вашата свекърва очакват да ми сътрудничите… Затова предлагам да се залавяме за работа.
— По дяволите! — изруга Сандра, смъкна хавлиената лента от главата си и косите й се разпиляха. — Писна ми от проклетото семейство, не мога да понасям вечно да се бъркат в живота ми! Казвайте какво искате!…
— Започнете отначало и се старайте да не пропускате нищо.
Сандра започна с видимо неудоволствие. Говореше грубо и предизвикателно, но все пак говореше. Позвъняване на входната врата прекъсна този процес, миг по-късно в солариума се втурна Виктория д’Арси Мандевил.
— Току-що се връщам от Аспен и ме посреща ето това! — гневно извика тя и размаха вестника в ръцете си. — Оказва се, че милата ми снаха се е чукала с някакъв нещастник, който е арестуван за убийството на брат ми!
— Не знаех, че си се върнала — промърмори Сандра.
— Как смееш да излагаш семейство като нашето?!
Сандра мълчеше.
— Дано да нямаш нищо общо със смъртта на брат ми! — продължаваше да размахва вестника Виктория. — В противен случай горчиво ще съжаляваш, че не си пукнала заедно с него!
Кейт забеляза ефекта от тези гневни думи върху младата жена. Тя видимо пребледня, от арогантността й нямаше дори следа. Явно се страхува от нещо, въздъхна в себе си тя. Но от какво?
18
Измина цяла седмица, през която Чарлс нито веднъж не намери време да се види с Кейт. Тя се разстройваше все повече. Усещаше хладината му, недоумяваше от опитите му да я избягва. Преди не беше така. Макар и винаги предпазлив, той все намираше време за приятелско намигване или някоя мила бележчица. Сега обаче се държеше резервирано, очите му гледаха хладно.
Правеше така, че да не остават на четири очи, в кабинета му се точеше безкраен поток от хора. Кейт разбра, че всичко това е умишлено, когато не отидоха на постановката на балета „Джофри“, макар билетите да бяха купени седмици преди спектакъла.
Долови думите на секретарката му по телефона в момента, в който внасяше в кабинета му купчина документи, свързани със следствието срещу „Съни“:
— … Да, потвърждавам резервацията на апартамента за младоженци. Господин и госпожа Римън, този уикенд… Ще пристигнат с полет 200 на „Америкън еърлайнс“, който каца на летище Кенеди…
Обля я гореща вълна, стана й лошо. Тръсна глава в опит да се овладее, но думите на секретарката продължаваха да кънтят в главата й. Обърна се и с последни усилия успя да се добере до дамската тоалетна. Намокри няколко книжни салфетки и ги притисна до пламналото си лице. В очите й запариха горчиви сълзи, дланите й яростно ги притиснаха.
Отначало я обзе съмнение, после дойде гневът. Ръцете й започнаха да дърпат тоалетна хартия от поставката. Смачка я на топка и я запрати срещу огледалото.
Защо ме излъга, господи? Тръсна глава и с решителна крачка се насочи към кабинета му. Това трябва да се прекрати! В коридора се закова на място, видяла Чарлс в компанията на няколко известни политически фигури. По дяволите! Нима никога вече няма да го хвана сам? Вратата на кабинета му меко се захлопна.
Даваше си сметка, че трябва да се овладее. В противен случай ще провали всичко — и него, и собствената си кариера. Стисна чантичката подмишницата си и извика на секретарката му:
— Мери, ще се върна след един час. Налага се да изляза, по спешност…
Изтича към колата си, токчетата й звучно почукваха по тротоара. Скочи вътре, запали двигателя и рязко натисна педала на газта. Пазачът на подземния паркинг стреснато подскочи. Насочи се към Холмбай Хилс, защото там нямаше движение и можеше да кара с висока скорост.
Болката пронизваше тялото й с такава сила, сякаш някой я беше ударил с юмрук. Дланта й блъскаше волана, имаше чувството, че цялата кола се тресе. Най-накрая отби вдясно и изключи двигателя. Главата й се отпусна напред, ридания разтърсиха тялото й.
Защо се държи така? Нали в Каталина обеща, че в скоро време ще поиска развод? Беше я накарал да повярва, че за това наистина трябва да подбере подходящия момент, че отношенията му с Ан са отвъд точката на помирението. Кейт остана с впечатлението, че те не само не спят заедно, но дори не си говорят… В главата й отново отекна гласът на секретарката: „апартаментът за младоженци“… Как е възможно това?
Защо мъжете са толкова самолюбиви егоисти, запита се мрачно Кейт, успяла най-сетне да овладее риданията си. Потърси отговора в сърцето си, това я накара да си спомни и един друг, отдавна забравен случай…
Беше на осем години, родителите й вече не живееха заедно. Дълго време не беше виждала баща си. Един ден обаче той се появи, отрупан с подаръци. Взе я в прегръдката си, целуна я, нарече я „моята красива Кати“. Тя се почувства като принцеса. После дойде най-хубавото: той я положи на коленете си и започна да й разказва къде е бил, с какво се е занимавал. Думите му звучаха като вълшебна музика в детското й сърце.
