Когато най-сетне каза, че е време да тръгва, тя беше отчаяна. Помоли го да я вземе със себе си, но той нежно обясни, че заминава на далечно плаване, на което не пускат малки момиченца. Обеща да й пише и изчезна от живота й. Повече не го видя. От онзи ден насам не позволяваше на никого да я нарича „Кати“…
Проклет да си Чарлс, простена тя и юмрукът й отново се стовари върху волана.
Когато секретарката съобщи, че на телефона е Лорин, Андрю изведнъж си даде сметка, че това е третото й поредно обаждане, на което не отговаря.
— Свържи ме! — кратко нареди той и вдигна слушалката: — Ало?
— Започвам да си мисля, че ме отбягваш — промърмори Лорин. Провлаченият южняшки акцент не успя да скрие язвителността й.
— Много съм зает — оправда се той. — Томи Бартоломю ме взе за свой защитник… Става въпрос за младежа, обвинен в убийството на Д’Арси…
— По всяка вероятност аз зная повече от теб за това разследване — отвърна Лорин. — Нашата фирма защитава интересите на семейство Д’Арси.
— О, забравих… — Не беше забравил, разбира се. Просто не му се искаше да изтъква, че е защитник на обвиняемия, тъй като Лорин би могла да му бъде полезна с поверителна информация от лагера на противника. — Вероятно по тази причина Кейт Александър се появи на предварителното дело, а?
— Видял си Кейт?
Той се усмихна на ревността, която долови в гласа й.
— Да. Попитах я какво търси в съда, но тя не пожела да ми отговори…
— А
— Нищо особено, Лорин — засмя се Андрю. — Разменихме няколко незначителни реплики, като хора, които нямат какво да си кажат… — Дочу въздишката и побърза да продължи. Не искаше да сменят темата, преди да научи това, което го интересуваше. — Кейт е защитник на Сандра д’Арси, нали?
— Защо й е на Сандра защитник? — учуди се Лорин. — Нали срещу нея няма повдигнато обвинение?
— Няма, но ще трябва да даде показания…
— Чарлс Римън беше личен адвокат на Джеймс д’Арси, а Кейт се занимава с наказателните дела… Можеш и сам да си направиш заключенията… — В гласа й прозвуча открита неприязън.
— Вероятно по тази причина беше в съда — проточи Андрю. — Питам се защо обаче не ми каза…
— На кого му пука! — изгуби търпение Лорин. — Не ти се обаждам да обсъждаме Кейт! Искам да разбера какво става с пътуването до Хаваите…
— Страхувам се, че трябва да го забравим — въздъхна Андрю и ясно долови как дъхът просвири между зъбите й.
— Нима ще отделиш цялото си време на това проклето дело?
— Натам вървят нещата — засмя се той. — А когато един мъж е прекалено зает, той става досаден, нали?
— Точно така!
— Значи трябва да вземем мерки… Слушай, чакат ме на другия телефон… Утре ще ти звънна.
— Да не забравиш!
— Няма — обеща той и остави слушалката. Придърпа календара и отбеляза върху него името на Лорин. А под него добави: „Да науча от нея нещо повече за ролята на Кейт Александър в защитата на Сандра д’Арси“. Погледна написаното и поклати глава. Лорин е красива и апетитна мадама, освен това безобразно богата… Това не бива да убягва от вниманието му… Единственият проблем беше, че Андрю обичаше да е ловецът, а не дивечът. Обратното го правеше нервен.
Виктория д’Арси Мандевил се появи пред къщата на Тео и репортерите моментално се струпаха около нея. Тя безцеремонно ги разблъска, затръшна вратата след себе си и изръмжа:
— Тео, извикай тук хора от охраната на фирмата! Веднага!
Острият заповеднически глас твърде много приличаше на гласа на покойния Джеймс.
— Здравей, Виктория — поздрави я успокоително той.
— Не е нужно да се лигавиш! — сряза го Виктория. — Направи каквото ти казвам! И защо не си сложиш ограда, като всички нас?
Тео отчаяно поклати глава. Никога не можеше да обори аргументите на своята сестра. Набра номера на фирмата, даде съответните нареждания и последва Виктория в хола. Тя вече се беше настанила на дивана и си наливаше питие.
— Кога се прибра от Аспен? — попита той, опитвайки се да бъде любезен.
— Ти знаеше ли за любовната връзка на оная никаквица? — попита вместо отговор Виктория и извърна към него разкривеното си от гняв лице.
— Не.
— Не стига, че Джеймс се ожени за една уличница, но сега и този позор! Защо трябваше да ни въвлича в скандали, нима не можеше да се чука някъде, без да вдига шум?
— И двамата знаем, че с Джеймс се живееше трудно…
