— Много важно! — повиши тон Виктория. — Едно ще ти кажа: скъпо ще ми плати тоя парцал, ако се окаже, че има нещо общо със смъртта на Джеймс!
Тео погледна кльощавата фигура на сестра си, която не можеше да си намери място върху дивана.
— Не ставай глупава, Виктория — промълви успокоително той. — Сандра не би могла да го убие.
— Аз пък съм готова да се обзаложа, че точно това е направила кучката! Защото прекрасно е знаела, че Джеймс няма да й позволи да си върти задника. Особено след като го дари с дълго чакания наследник на династията Д’Арси! — Виктория скочи на крака и пристъпи към брат си. — За съжаление ние с теб не успяхме да сторим това!
Думите й прозвучаха обвинително, после, без предисловие, темата беше сменена.
— Какво казва мама за всичко това?
— Мисли единствено за репутацията на фамилията — въздъхна Тео. — Всичко останало е подчинено на грижата за внука й. — В гласа му прозвуча горчивина.
— Нима наистина вярва, че Сандра е вода ненапита?
— Предпочита да приеме версията, че гаджето й е убило Джеймс от ревност…
— Това изобщо не мога да го приема! — избухна отново Виктория. — Мама сигурно е намислила нещо. Онзи бачкатор, или актьор, майната му… със сигурност не е пречукал Джеймс без подкрепата на малката уличница!
— По-добре да се държим настрана от тази история — сви рамене Тео. — Мама много държи на това. Не забравяй, че тук ни приемат почти като кралското семейство в Англия…
— И с пълно право — въздъхна Виктория. — Между другото, къде беше ти в нощта на убийството?
— У дома — отвърна Тео. — Съвсем сам…
Келнерът ги поведе към масата в изискания ресторант на „Риджънт Бевърли Уилшайър“. Лорин крачеше пред Диксън, бедрата й съблазнително се поклащаха. Седнаха, очите й приятелски му се усмихнаха:
— Идеята за този обяд е моя, следователно аз плащам и сметката… — Изчака отдалечаването на келнера, разстла салфетката в скута си и добави: — Радвам се, че намери време да си поговорим… — Клепачите й по навик започнаха да потрепват, но тя навреме се овладя, правилно преценила, че сега не е време за флиртове. — Знаеш ли, Диксън, бащите ни са приятели вече няколко десетилетия…
— Наистина е така.
— Ние с моя сме убедени, че след оттеглянето на Франклин компанията трябва да премине в твои ръце… По-добър президент от теб не може да има.
— Ценя доверието ви — проясниха се очите на Диксън.
Келнерът донесе виното, отсипа един пръст в чашата на Лорин и зачака. Тя го опита, кимна с глава. Човекът напълни високите кристални чаши и се отдалечи, това даде на Лорин достатъчно време да подбере думите си.
— Да пием за следващия президент на „Манинг & Андерсън“ — усмихна се тя, чашите звъннаха.
— Благодаря, Лорин.
Тя кимна и премина към по-конкретни неща:
— Франклин каза ли ти за вечерята си с баща ми?
— Не.
— На нея татко недвусмислено подчертал, че ще подкрепи твоята кандидатура за президентския пост.
По лицето на Диксън пробяга сянка, Лорин прехапа устни и побърза да добави:
— Като един от основните клиенти на фирмата, татко настоял да изрази мнение за нейното бъдеще. И това бъдеще той свързва с теб.
Явно поласкан, Диксън се изпъчи:
— Аз много уважавам Майлс…
— И още нещо, Диксън — проточи Лорин, яркочервеният й нокът остави бразда по покривката. — До този момент „Манинг & Андерсън“ обслужваше само част от сделките на баща ми… Останалата част, при това далеч по-голямата, се намира в ръцете на други юридически фирми както в Щатите, така и в чужбина…
Усмивката на Диксън я увери, че е на прав път.
— Нали точно за това настоявам? — развълнувано преглътна той. — Ние трябва да разширим дейността си извън границите на страната, трябва да търсим и привличаме клиенти с международен бизнес, точно като баща ти. Но единствен начин за това е обединението ни с някоя солидна фирма, която вече има своето място в този бизнес…
— Съгласна съм — кимна Лорин. — За съжаление обаче Франклин е против подобно начинание, Чарлс също.
— И двамата живеят в миналото! — тръсна глава Диксън. — Мисля, че трябва да се срещна с баща ти и да поговорим по този въпрос.
— Няма да се наложи — усмихна се Лорин. — Имам всички пълномощия от него, неофициално, разбира се… Точно затова те поканих на този обяд. Искам да знаеш, че от този момент нататък аз съм тази, която ще решава към кого да се насочи бизнесът на баща ми!
В очите на Диксън се появи ново уважение и Лорин мислено се потупа по гърба. Вече беше сигурна, че е открила пътя към сърцето на този човек.
