— Ако имам обещанието на баща ти за разпореждане с международния му бизнес, аз ще бъда в далеч по- силна позиция — развълнувано промълви Диксън. — Това ще прекрати колебанията на част от старшите партньори, които все още клонят към Чарлс, ще придаде допълнителна тежест на желаното обединение…
— Ние трябва да направим така, че да се разчуе мнението на клиенти като баща ми в подкрепа на обединението — подхвърли Лорин.
— Абсолютно си права! — развълнувано преглътна Диксън и механично приглади косата си. — Лорин, никога няма да забравя помощта ти!
Тя сведе поглед към маникюра си, помълча малко, после зеленикавите й очи се заковаха в лицето му.
— Ти също би могъл да ми направиш една услуга… — Замълча, сбърчи носле и въздъхна. — После ще поговорим, сега дай да поръчаме…
Докато келнерът сервираше предястията, тя добре виждаше, че Диксън ще се пръсне от любопитство.
— Казвай! — нетърпеливо я погледна той, едва изчакал човекът да се отдалечи. — Готов съм да направя всичко за теб!
— Много мило от твоя страна — сладко се усмихна Лорин. — Напоследък не са много мъжете, които проявяват готовност да помогнат на бедно момиченце като мен… Знаеш ли, Диксън… Чарлс заплашва не само твоето бъдеще…
— Какво ти е сторил? — присви очи Диксън.
— Нищо директно — въздъхна тя. — Но предполагам, че си наясно къде са предпочитанията при бъдещия избор на старши съдружник, нали? — Забеляза промяната в очите му и въздъхна от облекчение. Не се налагаше да бъде прекалено директна. — Зная, че ти подкрепяш кандидатурата на Оуън, но аз съм тази, която ще предизвика истински златен дъжд над главите ни…
— Права си — кимна той. — В това отношение си права…
Лорин се почувства така, както бегачът преди последното препятствие.
— За съжаление Арнолд не ме обича — подхвърли игриво тя.
— Защо мислиш така?
— Казва, че не е особено доволен от моята работа. И греши. Мога да ти покажа програмата си за последните няколко седмици. Веднага ще видиш, че съм провела далеч повече срещи от задължителния минимум. — Веждите й леко се свъсиха. — Очевидно Арнолд има предубеждение по отношение на мен…
— Не съм сигурен, че следвам мисълта ти…
— Добре — въздъхна Лорин. — Арнолд ме мрази, защото постъпих във фирмата с протекциите на татко. Това е главната причина да не признава деловите ми качества. Ще ти дам един конкретен пример… Знаеш ли, че аз въведох новите начини за отчитане на брокерите?
— Не.
— Ето, виждаш ли? — Гласът й премина в поверителен шепот. — Умният човек работи както трябва и не е задължително да вдига шум около себе си… Ти как мислиш?
— Същото — кимна той, попипа брадичката си и добави: — Ще поговоря с Арнолд, ние с него сме добри приятели… Сигурен съм, че ще го накарам да си промени отношението.
— Ще ти бъда наистина задължена — усмихна се Лорин. — Татко също…
— Остави тая работа на мен — погледна я самоуверено Диксън. — Няма причини ние двамата да не получим това, което искаме.
— Благодаря, Диксън. Наистина си страхотен!
Диксън не можеше да повярва на късмета си. Дискретното предложение на Лорин сякаш беше отговор на най-съкровените му молитви. Завърнал се в „Манинг & Андерсън“, той веднага се насочи към кабинета на Арнолд Миндъл. Нямаше го там, засече го в тоалетната. Предаде му накратко съдържанието на разговора си с Лорин и очаквателно го изгледа.
— Не искам Лорин за старши съдружник — поклати глава Арнолд и дръпна ципа на панталона си.
— Защо?
— Много е повърхностна.
— Но бизнесът на баща й означава приход от няколко милиона долара — присви очи Диксън. — Толкова ли е некадърна?
— Не, но не се напряга особено.
— Ти искаш ли да се обединим с „Ливингстън & Кентър“? — притисна го Диксън.
— Да.
— За тази цел аз трябва да стана президент. — Ръката на Диксън легна върху рамото на Миндъл. — А след това ще се постарая да ти върна услугата…
— От години чакам да бъда назначен за директор по юридическите въпроси — промърмори Миндъл. — Но Чарлс предпочита Лестър и има подкрепата на Франклин…
— Считай, че мястото е твое — усмихна се самоуверено Диксън. — Но сега трябва да започнем преговори с Емъри и Орнстейн. Бизнесът на Майлс ще бъде морковът, с който ще ги привлечем на своя страна… Осигуря ли си тяхната подкрепа, вероятно ще бъда избран за президент още на първия тур… — Устните му се разтегнаха в победоносна усмивка.
