— Здравейте, господин Стюарт. Как сте?
—
Усмивката му беше толкова обаятелна, че Кейт не успя да се концентрира.
— Дойдох за обвинението — отвърна малко сковано тя.
— Имате причини за това, така ли?
Тя успя да влезе в тон:
— Отдавна слушам, че вършите истински вълшебства в съдебната зала и реших да проверя дали наистина е така…
— Дано не съм ви разочаровал — засмя се той.
— Ами… Видях, че не успяхте да измъкнете клиента си под гаранция — рече с усмивка тя, стараейки се да омекоти силата на удара. — Същевременно признавам, че щях да съм изненадана, ако съдията беше приел… Иначе впечатленията ми бяха отлични.
Андрю отново избухна в смях, а тя оцени чувството му за хумор.
— Е, хубаво — въздъхна той. — След като оценихте толкова великодушно поредния ми провал, може би ще приемете да обядваме заедно… Нещо като утешителна награда… — Очите му я гледаха с открито предизвикателство.
Кейт смаяно установи, че е изкушена да приеме. Макар да съзнаваше, че съвсем не й е до усложнения с този очевидно арогантен сваляч. Въздъхна, погледна часовника си и поклати глава:
— Съжалявам, но имам среща. Все пак благодаря за поканата…
— Ще ви изпратя до колата.
— Не е необходимо — отвърна тя и с неудоволствие усети, че се изчервява под настойчивия му поглед.
— Обещавам да не хапя! — подхвърли с престорено смирение той и сега беше неин ред да избухне в смях.
— Вярвам ви, но страшно много бързам… Радвам се, че се видяхме. — Обърна се и закрачи към изхода, преди да му даде време да се опомни. Отново се учуди на силата, с която сърцето блъскаше в гърдите й.
Андрю остана да гледа подире й. Обичаше предизвикателствата, а тази красива жена с безупречна кожа, блестящи зелени очи и буйна черна коса очевидно представляваше именно такова предизвикателство.
Защо ли е тук, запита се той. Знаеше, че работи в „Манинг & Андерсън“, вероятно семейство Д’Арси са я изпратили да види накъде върви делото. Но имаше и друга, доста по-интересна вероятност — да е назначена за защитник на Сандра д’Арси. В такъв случай двамата ще се окажат колеги по делото, особено ако срещу Сандра бъде повдигнато обвинение в съучастие. И волю-неволю ще се виждат често… На устните му изплува доволна усмивка.
После погледна часовника си. Време е за банката. Днес майката на Томи щеше да преведе първата част от хонорара му. Беше обещала да ипотекира къщата си още веднъж и той се задоволи с думата й, макар че в други случаи винаги искаше предварителни гаранции. Постъпи така, защото това дело беше особено и не му се искаше да го изпусне. А ако към него се включи и Кейт Александър, удоволствието щеше да бъде двойно…
Кейт крачеше напред-назад из малкия хол, който служеше за преддверие на просторната дневна в къщата на Сандра д’Арси. В душата й кипеше гняв, тъй като я принуждаваха да чака. Домакинята благоволи да се появи чак след петнадесет минути. Беше облечена в розово трико и черен чорапогащник, на главата й имаше хавлиена превръзка. Лицето й беше зачервено.
— Много се извинявам — сладко се усмихна Сандра. — От прислужницата останах с впечатлението, че се обаждате от колата си…
— Така ли? — изгледа я хладно Кейт. Тази хлапачка лъже нагло, рече си тя. Прекрасно знаеше, че я чакам, но е предпочела да си завърши гимнастиката. — Къде можем да поговорим на спокойствие? Трябва ми маса, за да си водя бележки…
— Елате в солариума — извърна се към изхода Сандра. — Искате ли чай с лед?
— Не, благодаря — отказа Кейт и очите й пробягаха по остъкленото помещение, в което преобладаваха мебели от ковано желязо. Беше пълно с цветя и свежа зеленина, които радваха окото.
— Какво искате да знаете?
— Това, което сте говорили пред полицията — отвърна Кейт и извади от куфарчето си бележник с жълти корици.
— Дори не си спомням — поклати глава Сандра. — Четири пъти идваха тук…
— Предлагам да направите усилие — отвърна Кейт. — Нещата са сериозни.
— Разказах всичко на Чарлс! — погледна я предизвикателно домакинята.
— Госпожо Д’Арси, позволете ми да ви наричам Сандра — изгледа я Кейт. — През следващите дни и седмици ще се налага да разговаряме често…
— Нямам нищо против — сви рамене Сандра.
— Добре. Аз съм Кейт… — Повъртя писалката между пръстите си и продължи: — Зная, че сте говорили с Чарлс. Но ще се наложи да повторите всичко и пред мен, тъй като аз ще бъда ваш юридически съветник…
