Шуш, Шуш.
— Октаво всъщност я няма тук вътре, всъщност — бавно изрече гласът.
— А, но вие сте вътре, така ли? — попита Ринсуинд възможно най-любезно, като в същото време се хилеше като некрофил в морга.
— Такъв е, изглежда, случаят.
— Има ли нещо, от което се нуждаете? — разтревожи се Двуцветко.
— Можете ли да се опитате да отворим с нещо ключалката? — попита Бетан.
— Безсмислено е — каза Ринсуинд. — Абсолютно непроницаема за крадци.
— Предполагам, че Коен щеше да може — заяви Бетан, — където и да е сега.
— Багажът веднага щеше да я разбие — съгласи се Двуцветко.
— Е, сега нищо не можем да направим — каза Бетан. — Хайде да излезем на чист въздух. Поне на по-чист въздух от тоя.
Тя се връцна и тръгна да излиза.
— Чакай, чакай — викна Ринсуинд, — колко типично, нали? На Стария Ринсуинд нищо няма да му хрумне, нали? О, не той е само калабалък да става, така е. Ритнете го като внимавате. Не разчитайте на него, той е…
— Добре де — разкая се Бетан. — Да чуем тогава.
— …нищожество, неудачник, само един… ъъ, какво?
— Как смяташ да отвориш вратата? — попита Бетан.
Ринсуинд я погледна със зяпнали уста. После погледна към вратата, Тя наистина беше солидна и ключалката имаше самозадоволителен вид.
Но той беше успял да влезе веднъж, преди много време. Ринсуинд студентът я беше блъснал, тя се бе отворила широко и само миг по-късно Магията бе скочила в мозъка му и бе съсипала живота му.
— Слушай — продума един глас иззад решетката, стремейки се да бъде любезен. — Иди и ни намери някой магьосник, хайде, момчето ми.
Ринсуинд пое дълбоко въздух.
— Отдръпнете се — кресна.
— Какво?
— Намерете нещо, зад което да се скриете — излая той със съвсем леко треперещ глас. — Вие също — нареди на Бетан и Двуцветко.
— Но ти не можеш…
— Не се шегувам!
— Не се шегува — подкрепи го Двуцветко. — Ей тази малка веничка отстрани на челото му, виждаш ли я, като запулсира така, е…
— Млъкни!
Ринсуинд неуверено вдигна едната си ръка и я насочи към вратата.
Последва пълна тишина. О, богове, помисли си той, какво ще стане сега?
В чернилката в дълбините на мозъка му Магията се размърда неспокойно.
Ринсуинд се опита да се настрои на вълните, или на каквото и да било там, на метала на ключалката. Ако успееше да предизвика дисхармония сред атомите там, така че да се разединят…
