— Безнадеждно е — каза Бетан. — Никога няма да можем да влезем. Къде отиваш?
— На разходка — отвърна Ринсуинд. Той решително се бе запътил надолу по една странична уличка.
Тук имаше един-двама неорганизирани бунтовници, заети главно с разбиване на магазини. Ринсуинд не им обръщаше внимание, а вървеше все покрай стената, докато успоредно на нея се появи тъмна алея, която имаше обичайната неприятна миризма на всички алеи, където и да са.
Тогава той се взря отблизо в камъните, които изграждаха стената. На това място тя беше висока двадесет фута и завършваше с безмилостни метални шипове.
— Трябва ми нож — каза той.
— С нож ли ще я пробиваш? — попита Бетан.
— Вие само ми намерете нож — помоли Ринсуинд и започна да почуква камъните.
Двуцветко и Бетан се спогледаха и свиха рамене. След няколко минути се върнаха с набор ножове, а Двуцветко бе успял да намери дори и сабя.
— Просто ги взехме — обясни Бетан.
— Но оставихме пари — додаде Двуцветко. — Тоест, щяхме да оставим, ако имахме…
— Затова той настоя да оставим бележка — уморено завърши Бетан.
Двуцветко се изопна в цялата си дължина, което едва ли си струваше.
— Не виждам никаква причина… — подхвана надуто.
— Да, да — пророни мрачно Бетан, като сядаше. — Знам, че не виждаш. Ринсуинд, всички магазини са разбити, сума народ отсреща разграбваше музикални инструменти, представяш ли си?
— Така ли — каза Ринсуинд, взе единия от ножовете и замислено изпробва острието му. — Бигбандити, предполагам.
Заби острието в стената, завъртя го и се отдръпна назад, за да избегне падащия тежък камък.
Погледна нагоре, като броеше под носа си, после повдигна още един камък от мястото му.
— Как го направи? — полюбопитства Двуцветко.
— Повдигни ме да стъпя горе, ако обичаш? — помоли Ринсуинд.
След малко, пъхайки краката си в дупките, които беше направил, той беше стигнал до средата на стената и продължаваше по същия начин нагоре.
— От векове е все така — долетя от високото гласът му. — Някои от камъните нямат хоросан. Таен вход, нали разбирате? Я се пазете там долу.
Още един камък се стовари върху калдаръма.
— Студентите са го създали много отдавна. — продължаваше Ринсуинд. — Удобен начин и да влизаш след позволения час.
— Аха — каза Двуцветко. — Разбирам. Прехвърлят стената и хайде в примамливо осветените заведения — пият, пеят и рецитират поезия, нали?
— Почти го налучка, с изключение на пеенето и поезията, да — рече Ринсуинд. — Няколко шипа би трябвало да се вадят… — чу се дрънчене.
— От тази страна не е много висока — чуха го да вика след няколко секунди — Хайде. Ако ще идвате, идвайте.
Ето така Ринсуинд, Двуцветко и Бетан влязоха в Невидимия Университет.
По същото време, на едно друго място в Университета…
