— О, хайде, кажете я — помоли Двуцветко.
— Е, добре, може би вече е без значение. Един мозък не може да разбере всички магии. Ще рухне и ще остави дупка.
— Къде? В главата му?
— Хъм. Не. В материята на Вселената — обясни Уърт. — Той сигурно си мисли, че може сам да я контролира, но…
Усетиха звука преди да го чуят. Започна в камъните като бавна вибрация, после внезапно се изви в остър като бръснач стон, който заобикаляше ушните тъпанчета и се забиваше право в мозъка. Звучеше като човешки глас, който пее, или напява, или пък пищи, но съдържаше по-дълбоки и по-ужасяващи съзвучия.
Магьосниците пребледняха. После, като един се обърнаха и затичаха нагоре по стълбите.
Пред сградата се бяха събрали тълпи хора. Някои носеха факли, други бяха спрели, уловени от звука, докато са трупали сухи съчки около стените. Но всички бяха вперили очи нагоре към Кулата на Изкуството.
Магьосниците си проправиха път сред безчувствените тела и извърнаха погледи нагоре.
Небето бе пълно с луни. Всяка беше три пъти по-голяма от собствената луна на Диска, и всяка беше в сянка, с изключение на един розов сърп там, където я огряваше светлината на звездата.
Но пред всичко останало се открояваше нажеженият до бяло връх на Кулата на Изкуството. Бегло можеха да се забележат някакви силуети във вътрешността, но в тях нямаше нищо успокоително. Звукът бе преминал в нещо като жужене на оса, увеличено милиони пъти.
Някои от магьосниците паднаха на колене.
— Направил го е — продума Уърт, клатейки глава. — Отворил е пътека.
— Тези неща там демони ли са? — полюбопитства Двуцветко.
— О, демоните — рече Уърт. — Демоните са благословия в сравнение с тварите, които опитват да се промъкнат там горе.
— Те са по-лоши от всичко, което бихме могли да си представим — каза Пантър.
— Мога да си представя някои доста лоши неща — рече Ринсуинд.
— Тези са по-лоши.
— О…
— И какво предлагате да се направи? — попита ясен глас.
— Моля? — каза Уърт.
— Вие сте магьосници, нали така? — рече тя. — Е, хайде, направете нещо.
— Какво? Да се справим с това? — попита Ринсуинд.
— Да познавате някой друг?
Уърт зае нападателна позиция.
— Мадам, мисля, че Вие не разбирате напълно…
— Занданните Измерения ще се изсипят в вашата Вселена, нали така? — прекъсна го Бетан.
— Ами, да…
— Всички ние ще бъдем изядени от твари с пипала вместо лица, така ли е?
— Не чак толкова приятни, но…
— И вие просто ще оставите това да се случи?
