Двуцветко го изгледа с накривена на една страна глава.
— Много те бива по приказките — рече. — Аз съм тук, защото не съм добре осведомен, ами ти? — Той посочи надолу, където останалите магьосници с мъка изкачваха стълбите. — Ами те?
Синя светлина прободе вътрешността на кулата. Чу се гръмотевица.
Магьосниците ги настигнаха, като кашляха ужасно и се мъчеха да си поемат дъх.
— Какъв е планът? — попита Ринсуинд.
— Няма такъв — отвърна Уърт.
— Така. Добре — рече Ринсуинд. — Тогава ще ви оставя да си го следвате.
— Ще дойдеш с нас — заяви Пантър.
— Но аз дори не съм истински магьосник. Вие ме изхвърлихте, не си ли спомняте?
— Не си спомням да сме имали по-малко способен студент — каза старият магьосник, — но ти си тук и не се нуждаеш от друга квалификация, освен тази. Хайде.
Блесна светлина и угасна. Ужасните звуци замряха като удушени.
Тишина изпълни кулата; една такава тежка, подтискаща тишина.
— Спря — отбеляза Двуцветко.
Нещо се раздвижи високо горе на фона на кръглия къс червено небе. То падаше бавно, като се преобръщаше и се отклоняваше насам-натам. Улучи стълбите един завой над тях.
Ринсуинд пръв стигна до него.
Беше Октаво. Но тя лежеше върху камъка отпусната и безжизнена, като лекия ветрец, който духаше към върха на кулата.
Двуцветко се появи задъхан зад Ринсуинд и погледна надолу.
— Празни са — прошепна. — Върху страниците й няма абсолютно нищо.
— Значи го е направил — рече Уърт. — Прочел е магиите. И то успешно. Нямаше да повярвам.
— Ами целия този шум — поколеба се Ринсуинд. — И светлината. Тези фигури. На мен не ми прозвуча много успешно.
— О, при всяка велика магическа операция, неизбежно се привлича известно количество извъндименсионално внимание — отхвърли съмненията Пантър. — Ефектно, нищо повече.
— Там горе като че ли имаше чудовища — обади се Двуцветко, като застана по-близо до Ринсуинд.
— Чудовища? Покажи ми ги тези чудовища! — подкани Уърт.
Инстинктивно погледнаха нагоре. Не се чуваше нито звук. Нищо не помръдваше на фона на кръглия къс светлина.
— Мисля, че трябва да се качим и, ъъ, да го поздравим — каза Уърт.
— Да го поздравите? — избухна Ринсуинд. — Той открадна Октаво! Заключи Ви!
Магьосниците си размениха многозначителни погледи.
— Е, да — отвърна един от тях. — Като напреднеш в занаята, момче, ще разбереш, че понякога е важен само успехът.
— Важно е не как си стигнал там — грубо обобщи Уърт, — а че си стигнал.
Те поеха нагоре по спиралата.
Ринсуинд приседна, като се взираше навъсено в мрака.
