— Слушай — почна Ринсуинд. — Всичко е свършено, ме виждаш ли? Не можеш да върнеш магиите обратно в книгата, не можеш да върнеш назад думите, които са изречени, не можеш…
— Можете да опитате!
Ринсуинд въздъхна и се обърна към Двуцветко.
Него го нямаше. Ринсуинд неизбежно обърна поглед към основата на Кулата на Изкуството и то тъкмо навреме, за да съзре как пълничката фигура на туриста, непохватно стиснала сабя в ръка, изчезна в една врата.
Краката на Ринсуинд решиха сами и, от гледна точка на главата му, напълно сгрешиха.
Останалите магьосници го наблюдаваха как тръгва.
— Е? — рече Бетан — Той отива.
Магьосниците се опитваха да не се гледат един друг в очите.
Накрая Уърт каза:
— Бихме могли да опитаме, предполагам. Май не се разпространява.
— Но ние не разполагаме с почти никаква магия — възрази един от магьосниците.
— Тогава предложи нещо по-добро.
Един по един, с блещукащите на свръхестествената светлина церемониални мантии, магьосниците се обърнаха и тежко запристъпваха към кулата.
Кулата бе куха отвътре, като каменните стъпала на стълбището й бяха прикрепени към стените във формата на спирала. Двуцветко беше завил вече няколко пъти, когато Ринсуинд го настигна.
— Чакай — рече, колкото се може по-безгрижно. — Това е работа за такива като Коен, не за теб. Не се обиждай.
— Той ще успее ли да свърши някаква работа?
Ринсуинд погледна нагоре към стрелналата се през далечното отвърстие в края на стълбището ултравиолетова светлина.
— Не — призна той.
— Значи и аз ще я свърша същата, не е ли така? — попита Двуцветко, като размаха откраднатата си сабя.
Ринсуинд заподскача след него, движейки се възможно най-близко до стената.
— Ти не ме разбра! — извика. — Там горе има невъобразими ужасии!
— Винаги си твърдял, че нямам никакво въображение.
— Това е така, признавам — отстъпи Ринсуинд,
— Но…
Двуцветко седна на стъпалата.
— Виж какво — почна. — Откакто съм дошъл тук с нетърпение чакам нещо такова. Искам да кажа, това е приключение, нали? Сам срещу боговете, или нещо подобно, нали?
Ринсуинд отвори и затвори устата си няхолко пъти преди да успее да отрони подходящите думи.
— Можеш ли да използваш сабя? — попита малодушно.
— Не зная. Никога не съм се опитвал.
— Ти си луд!
