Чувството на блаженство и братска обич се изпари заедно с утринната роса. Ринсуинд и Двуцветко бяха изблъскани настрани, когато людете се втурнаха напред, боричкайки се и мъчейки се да се покачат един връз друг с протегнати нагоре ръце.
Октаво падна в центъра на крещящата тълпа. Нещо щракна. Щракна решително, така както изщраква капак, който не възнамерява скоро да се отвори.
Ринсуинд погледна към Двуцветко измежду нечии крака.
— Знаеш ли какво мисля, че ще се случи? — попита ухилен.
— Какво?
— Мисля, че като отвориш Багажа, вътре ще бъде само чистото ти бельо, така мисля.
— О, боже.
— Мисля, че Октаво умее да се грижи за себе си. Това е най-доброто място за нея, наистина.
— Предполагам. Знаеш ли, понякога имам чувството, че Багажът знае точно какво прави.
— Знам какво искаш да кажеш.
Те изпълзяха до края на разбунената тълпа, изправиха се, отупаха се от прахоляка и се отправиха към стъпалата. Никой не им обърна внимание.
— Какво правят сега? — попита Двуцветко, опитвайки се да надникне над главите на хората.
— Май че се опитват да го отворят с лост — отвърна Ринсуинд.
Чу се изщракване и писък.
— Мисля, че на Багажа доста му харесва, когато му обръщат внимание — отбеляза Двуцветко като заслизаха внимателно по стълбите.
— Да, сигурно добре му се отразяват срещите с нови хора — съгласи се Ринсуинд, — а сега, мисля си, че добре би ми се отразило да отида да си поръчам няколко питиета.
— Добра идея — рече Двуцветко. — И аз ще пийна няколко.
Бе почти пладне, когато Двуцветко се събуди. Не можеше да си спомни какво прави в тази плевня, нито защо е навлякъл нечие чуждо палто, но се събуди наистина с една-единствена идея в главата.
Реши, че е жизнено важно да я съобщи на Ринсуинд.
Спусна се от купата сено и се стовари върху Багажа.
— А, ти си тук, така ли? — каза. — Надявам се, че се срамуваш от себе си.
Багажът придоби озадачен вид.
— Както и да е, искам да си среша косата. Отвори се — заповяда Двуцветко.
Багажът послушно отметна капак. Двуцветко порови сред торбите и кутийките вътре, докато намери гребен и огледалце и се зае да поправи нанесените от предната нощ щети. После строго изгледа Багажа.
— Предполагам, няма да искаш да ми кажеш какво си направил с Октаво?
Изражението на Багажа би могло да бъде описано само като дървено.
— Добре, Хайде, тогава.
Двуцветко излезе на дневна светлина, която беше малко по-прекалено ярка, отколкото би желал при сегашното си състояние, и безцелно се заскита по улицата. Всичко изглеждаше свежо и ново, дори миризмите, но като че ли повечето хора още спяха. Бяха прекарали дълга нощ.
Намери Ринсуинд в подножието на Кулата на Изкуството да надзирава група работници, които на бърза ръка бяха стъкмили нещо като кран върху покрива и спускаха каменните магьосници на земята. Изглежда
