— Кое дали не било вълнуващо? — попита.
— Всичката тази Магия.
— Това са само илюминации — критично отбеляза Коен. — Дори и гълъби не е извадил от ръкавите си.
— Да, но не усещаш ли окултната потенциалност? — упорстваше Двуцветко.
Коен изрови от тютюневата си торбичка голяма жълта клечка кибрит, погледна за миг Уърт, и много внимателно я пална върху вкаменения му нос.
— Виж какво — каза той на Двуцветко, колкото можеше по-любезно. — Какво очакваш? Много неща съм преживял, видял съм цялата тая магическа история и мога да ти кажа, че ако ти висва ченето от възхита всеки път, хората го удрят. Освен това, магьосниците умират като всички останали, като им забиеш…
Ринсуинд затвори с трясък книгата. Изправи се и се огледа.
Това, което се случи тогава, бе следното:
Нищо.
На хората им трябваше малко време, за да го осъзнаят. Всички се бяха навели инстинктивно, в очакване на експлозия от бяла светлина или искрящо огнено кълбо, или, в случая с Коен, който не се надяваше на кой знае какво чудо — няколко бели гълъба, може би някой поомачкан заяк.
Не беше даже що годе интересно нищо. Понякога, неслучването на нещо е доста внушително, но що се отнася до не-събития, това изобщо не се класираше.
— Това ли е всичко? — попита Коен. Всеобщ ропот се надигна сред тълпата и няколко от звездните хора впериха гневни погледи в Ринсуинд.
Магьосникът изгледа мътно Коен.
— Предполагам — отвърна.
— Но нищо не се е случило.
Ринсуинд хвърли озадачен поглед към Октаво.
— Може би ефектът е трудно доловим — рече оптимистично. — В края на краищата, ние дори не знаем какво точно би трябвало да се случи.
— Така си и знаехме! — викна един от звездните. — Магията е безсилна! Всичко е илюзия!
Един камък описа парабола над покрива и улучи Ринсуинд по рамото.
— Тъй е — присъедини се друг от звездните.
— Дръжте го!
— Хайде да го хвърлим от кулата!
— Точно тъй, хай да го хванем и да го хвърлим от кулата!
Тълпата се юрна напред. Двуцветко вдигна ръце.
— Убеден съм, че има някаква незначителна грешка… — почна той, преди някой да срита краката изпод тялото му.
— О, поврага — измърмори Коен, хвърли фаса и го стъпка със сандала си. Извади сабята и се огледа за Багажа.
Той не се бе втурнал да помага на Двуцветко. Стоеше пред Ринсуинд, който притискаше Октаво към гърдите си като грейка и изглеждаше обезумял.
Един от звездните го нападна. Багажът заплашително вдигна капак.
— Знам защо не подейства — извика един глас от тила на тълпата. Беше Бетан.
