Ринсуинд потръпна. Той винаги се разтревожваше когато Двуцветко заговаряше по този начин. Добре поне, че още не беше употребил „живописен“ и „чудноват“; Ринсуинд въобще не бе успял да стигне до задоволителен превод на тези думи, но най-близкото, до което можа да се добере, беше „неприятности“.
— Де да беше Багажът тук — съжали туристът. — Щях да мога да си използвам иконоскопа. Сигурно ще е много чудновато и живописно.
Тълпата се раздвижи очаквателно. Очевидно всеки момент щеше да започне.
— Виж какво — настоятелно заобяснява Ринсуинд. — Друидите са божии служители. Не трябва да забравяш това. Не прави нищо, с което да ги раздразниш.
— Но…
— Не предлагай да купиш камъните.
— Но аз…
— Не започвай да говориш за чудновати местни фолклорни обичаи.
— Мислех си…
— Наистина не се опитвай да им продадеш застраховка, това винаги ги раздразва.
— Но те са божии служители! — проплака Двуцветко.
Ринсуинд спря.
— Да — каза, — нали именно там е цялата работа?
В далечния край на външния кръг се оформяше нещо като процесия.
— Но божиите служители са добри и мили хора — каза Двуцветко. — В родината ми обикалят с просешки купички. Те са единственото, което притежават — добави.
— Аха — рече Ринсуинд, без да е сигурен, че е разбрал. — Те сигурно им служат, за да слагат там кръвта, нали така?
— Кръв?
— Да, от жертвоприношенията — Ринсуинд се замисли за божиите служители, които познаваше у дома.
Той, разбира се, се страхуваше да не превърне в свой враг някой от боговете и беше присъствувал на безброй храмови служби и общо взето смяташе, че най-точната дефиниция за който и да е божи служител в региона на Кръглото Море е — човек, който прекарва значителна част от времето си потънал до мишниците си в кървища.
Двуцветко беше ужасен.
— О, не — каза. — Там, откъдето идвам, божиите служители са свети хора, които са се обрекли на живот в нищета, добри дела и изучаване естеството на Бога.
Ринсуинд се замисли над това ново твърдение.
— Никакви жертвоприношения? — попита.
— Абсолютно никакви.
Ринсуинд се предаде.
— Е — каза, — на мен не ми звучат много святи.
Прозвуча силен взривопръднист звук от оркестър бронзови тромпети. Ринсуинд се огледа. Колона друиди бавно маршируваха край тях с окичени с букети имел дълги сърпове. Следваха ги разни младши друиди и чираци, свирещи на различни ударни инструменти, за които се предполагаше, че пропъждат злите духове и по всяка вероятност това. беше така. Светлината на факлите описваше вълнуващо драматични фигури по камъните, зловещо възправящи се на фона на осветеното в зелено небе. В посока към пъпа бляскавите завеси на aurora coriolis5 започнаха да намигат и блещукат сред звездите и милион ледени кристалчета затанцуваха в магическото поле на Диска.
— Белафон всичко ми обясни — прошепна Двуцветко. — Ще станем свидетели на многовековна церемония, която прославя Единството на Човека с Вселената, ето това ми каза.
