пише — той приближи писанието към очите си, — „Избиране приемник на Грейхалд Сполд“. Нали това е Руплед Вард? Той чака от години.
— Да, но дали той е надежден? — запита Траймън.
— Какво?
— Сигурен съм, че всички ние осъзнаваме значението на правилното ръководство — каза Траймън. — Вижте какво, Вард е… е, достоен е, разбирал се, по свой начин, но…
— Не е наша работа — каза един от другите магьосници.
— Не, но би могло да бъде — рече Траймън.
Настъпи тишина.
— Да се месим в работата на друг орден? — недоумяваше Уърт.
— Разбира се, че не — отвърна Траймън. — Просто искам да кажа, че бихме могли да им дадем… съвет. Но нека обсъдим това по-късно…
Магьосниците дори не бяха чували за „обединение на силите“, иначе номерът на Траймън никога нямаше да мине. Простата истина обаче беше, че да помагаш на други да получат власт, даже за да засилиш собствените си позиции, беше съвсем неразбираемо за тях. В тяхното съзнание всеки магьосник се бореше сам за себе си. Дори и да не смятаме враждебните паранормални същества, един амбициозен магьосник беше достатъчно зает да се бори с враговете в собствения си Орден.
— Мисля, че сега трябва да обсъдим въпроса за Ринсуинд — каза Траймън.
— И звездата — добави Уърт. — Хората започват да забелязват, нали знаете?
— Да, казват, че ние трябва да вземем някакви мерки — каза Лумуел Партър от Ордена на Полунощниците. — Бих искал да знам какви.
— О, това е ясно — каза Уърт. — Казват, че трябва да прочетем Октаво. Винаги това казват. Лоша реколта? Да се прочете Октаво. Болни крави? Да се прочете Октаво. Магиите всичко ще оправят.
— Сигурно има нещо вярно — рече Траймън. — Моят, ъ-ъ-ъ, покоен предшественик доста изучаваше Октаво.
— Всички сме я изучавали — рязко каза Пантър, — но какъв е смисълът? Осемте магии трябва да действуват заедно. О, съгласен съм, ако всичко друго се провали, може би ще трябва да рискуваме, но Осемте или трябва да се кажат заедно, или изобщо да не се казват — а една от тях е в главата на тоя Ринсуинд.
— А не можем да го открием — довърши Траймън. — Това е случаят, нали така? Сигурен съм, че всеки е опитал самостоятелно.
Магьосниците се спогледаха, смутени. Накрая Уърт каза:
— Да, добре. Да си разкрием картите. Аз изглежда не мога да го открия.
— Опитах гадаене с кристал — рече друг, — нищо.
— Аз изпратих зли духове — каза трети.
Останалите се поизправиха. Ако да се признава неуспеха беше станало модерно, то те щяха страшно добре да обяснят колко героично са се провалили.
— Това ли е всичко? Аз изпратих демони.
— Аз пък погледнах в Огледалото за надзор6.
— Снощи го търсих в Руните на Мхо.
— Желая да обясня, че опитах и Руните, и Огледалото, и вътрешностите на маникрии.
— Аз пък разпитах зверовете в полето и птиците в Небето.
— Някакъв резултат?
