Старицата от другата страна на огъня вдигна рамене и измъкна колода мазни карти от някакъв невидим джоб.
Въпреки сковаващия мраз навън, атмосферата в юртата беше като под мишницата на ковач и магьосникът вече обилно се потеше. Конските изпражнения горяха добре, но Конските хора имаха още какво да научат за климатичните инсталации, като се започне от значението на думата.
Бетан го изгледа косо.
— Какво е това мека романтика? — прошепна.
— Некромантия. Разговаряне с мъртвите — обясни той.
— О — промълви тя, леко разочарована. Бяха вечеряли с конско месо, конско сирене, конски черен пудинг, кон-дьоври и рядка бира, за произхода на която Ринсуинд не искаше да размишлява. Коен (който беше ял конска супа) обясни, че Конните Племена от Централните степи се раждали на седлата, което се стори на Ринсуинд невъзможно от гинекологична гледна точка. И били особено сръчни в естествената магия, тъй като животът в откритата степ те кара да осъзнаеш колко точно небето пасва на земята по всички ръбове и това естествено вдъхновява ума за дълбокомислени въпроси от рода на: „Защо?“, „Кога?“ и „Защо не опитаме и говеждо, за разнообразие?“
Бабата на главатаря кимна на Ринсуинд и нареди картите пред себе си.
Ринсуинд, както вече отбелязахме, беше най лошият магьосник на Диска; никакви други магии не искаха да пребивават в мозъка му, след като там се беше настанила Магията, точно както рибите бягат от вира с щуката. Но той все още притежаваше гордост, а магьосниците не обичат да гледат как жени извършват дори и най-простата магия. Невидимият Университет никога не приемаше жени, смотолявайки оправдания за проблеми с канализацията, но истинската причина бе неизказания ужас, че ако разрешат на жените да се занимават с магия, те вероятно ще се оправят добре.
— Във всеки случай, не вярвам на гадания с карти — изломоти. — Всичките тези приказки, че били изкристализираната мъдрост на вселената са куп глупости.
Първата карта, пожълтяла от дима и нагъната от старост беше…
Би трябвало да е Звездата. Но вместо познатия кръгъл диск с недодялани малки лъчи, видяха мъничка червена точка. Старицата измърмори нещо и задраска с нокът по картата, после неприязнено изгледа Ринсуинд.
— Това няма нищо общо с мен — каза той. Тя обърна Голямото Значение на Измиването на ръцете, Осмица Октограм, Купола на Небето, Езерото на Нощта, Четворка Слонове, Асо Костенурки и, Ринсуинд го очакваше — Смърт.
И със Смърт нещо не беше наред. Би трябвало да представлява сравнително реалистична рисунка на Смърт на бял кон и, наистина, той все още беше там. Но небето бе осветено в червено и от далечен хълм идеше малка фигурка, почти невидима на светлината на лампите с конска мас. Нямаше нужда Ринсуинд да я идентифицира, защото зад нея се мъкнеше сандък на стотици малки крачета. Багажът следва собственика си навсякъде. Ринсуинд погледна към Двуцветко, бледа сянка върху куп конски кожи.
— Умрял ли е наистина? — попита.
Коен преведе на старата жена, която поклати глава. Пресегна се към малкото дървено ковчеже до нея и започна да бърника из множество торбички и шишенца, докато намери мъничко зелено шишенце, съдържанието на което изля в бирата на Ринсуинд. Той го погледна подозрително.
— Кажва, ше е нещо като лекарштво. Ако шъм на твое мяшто бих го ишпил. Тежи хора ше раштройват, ако откажеш гоштоприемштвото им.
— Няма ли да ми отнесе главата? — попита Ринсуинд.
— Кажва, ше е много важно да го ишпиеш.
— Ами, ако си сигурен, че не е вредно. И без това няма как да влоши вкуса на бирата.
Отпи, усещайки всички погледи върху себе си.
— Хъм — каза. — Всъщност не е толкова ло…
Нещо го подхвана и изстреля във въздуха. Само дето в друг един смисъл все още седеше до огъня — виждаше се там, смаляваща се фигурка в кръга от светлина, който бързо ставаше все по-малък. Миниатюрните фигурки около него напрегнато се взираха в тялото му. Като се изключи старицата. Тя гледаше право нагоре към него и се хилеше.
Старшите магьосници на Кръглото море изобщо не се хилеха. Те започнаха да съзнават, че имат насреща
