дъхтящ, влажен глас, почти заразен сам по себе си.
— А, тогава ще можете да чакате само една Костенурка, вместо две — ентусиазирано обясни Двуцветко.
— Но ако Войната беше играл оньор първоначално, тогава контракта нямаше да бъде изпълнен с две взятки.
— Точно така!
— НЕ МОЖАХ МНОГО ДА СХВАНА ТОВА, КАЖЕТЕ МИ ПАК ЗА БЛЪФИРАНЕТО. МИСЛЕХ, ЧЕ СЪМ МУ ХВАНАЛ ЦАКАТА — беше тежък кух глас, като сблъсък на две огромни буци олово.
— Това е, когато наддаваш главно, за да заблудиш опонентите си, но разбира се, то може да създаде проблеми на партньора ти…
Гласът на Двуцветко продължаваше да каканиже ентусиазирано. Ринсуинд погледна объркано Изабел, когато през кадифето се понесоха думи като „повторно обявен цвят“, „двоен импас“ и „голям шлем“.
— Разбираш ли нещо от това? — попита тя.
— Нито дума — отговори.
— Звучи страхотно сложно.
От другата страна на вратата тежкият глас попита:
— НИМА ТВЪРДИТЕ, ЧЕ ЧОВЕЦИТЕ ИГРАЯТ ТОВА ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ?
— Някои от тях я усвояват много добре, да. Боя се, че аз съм само любител.
— НО ТЕ ЖИВЕЯТ САМО ОСЕМДЕСЕТ-ДЕВЕТДЕСЕТ ГОДИНИ!
— Ти би трябвало да знаеш, Мортус — каза глас, който Ринсуинд не бе чувал още и безусловно не искаше да чува отново особено по мръкнало.
— Без съмнение това е много… заинтригуващо.
— РАЗДАЙ ПАК И ДА ВИДИМ ДАЛИ СЪМ МУ ХВАНАЛ ЦАКАТА!
— Може би трябва да влезем, а? — предложи Изабел.
Един глас зад вратата каза:
— Тогава играя… Вале Водни Костенурки.
— Не, извинете, сигурен съм, че грешите, нека погледна вашите…
Изабел отвори вратата.
Беше всъщност доста приятен кабинет, може би малко мрачничък, вероятно създаден в лош ден от вътрешен декоратор, който е имал главоболие и манията да поставя огромни пясъчни часовници на всяка плоска повърхност, а също и огромно количество големи, тлъсти, жълти и крайно капливи свещи, от които е искал да се отърве.
Дисковата Смърт беше традиционалист, който се гордееше с индивидуализираното си обслужване и прекарваше повечето от времето си в депресия, тъй като това не му се признаваше. Той често изтъкваше, че никой не се страхува от самата смърт, само от болката, раздялата и забвението, и че е съвсем нелогично да мразиш някого само защото е с празни очни кухини и изпитва тиха гордост от работата си. Все още използваше коса, както обичаше да подчертава, докато Смъртите по другите светове отдавна бяха инвестирали в комбайни.
Смърт седеше от едната страна на покрита с черно сукно маса в средата на стаята и спореше с Глад, Война и Чума. Единствен Двуцветко вдигна глава и забеляза Ринсуинд.
— Хей, откъде се взе? — попита.
— Ами, един ден Създателят взел шепа… а, разбирам, ами, трудно е да обясня, но аз…
— С теб ли е Багажът?
Дървеният сандък изблъска Ринсуинд и се настани пред собственика си, който отвори капака му и
