— Има ли там някой долу? Ало? — Хей! — изкрещя магьосникът. — Как се радвам да те видя!
— Не знам. Как? — попита Двуцветко.
— Какво как?
— Господа, каква прекрасна гледка се открива тук горе!
Трябваше им половин час, за да слязат. За щастие, Старият Дядо беше доста назъбен с много места за хващане. Носът, обаче, би представлявал трудно препятствие, ако не беше избуялото дърво, поникнало в едната му ноздра.
Багажът не се главоболеше да се хваща. Просто си скачаше и подскачаше надолу, без никакви видими повреди.
Коен седеше на сянка, като се опитваше да си поеме дъх и чакаше акъла си да го настигне. Изгледа замислено Багажа.
— Всички коне са изчезнали — съобщи Двуцветко.
— Ще ги намерим — каза Коен. Очите му се забиха като свредел в Багажа, който започна да изглежда смутен.
— У тях беше всичката ни храна — сети се Ринсуинд.
— В гората има много храна.
— В Багажа си имам няколко питателни бисквити — каза Двуцветко. — „Пътнишка отрада“. Като закъсаш са голяма утеха.
— Опитвал съм ги — рече Ринсуинд. — Имат един такъв гаден ръб и…
Коен се изправи, потръпвайки от болка.
— Ижвинете — рече безизразно. — Има нещо, което трябва да ужная.
Отиде до Багажа и хвана капака му. Сандъкът отстъпи бързешката, но Коен протегна кокалестия си крак и препъна половината от краката му. Багажът се изви, за да го захапе, но той стисна зъби и изду гърди, блъскайки го така, че се търкулна на извития си капак и ядосано се заклати като побесняла костенурка.
— Хей, това е моят Багаж! — извика Двуцветко. — Защо той напада Багажа ми?
— Струва ми се, че знам защо — тихо промълви Бетан. — Мисля, че го прави, защото се страхува от него.
Двуцветко се обърна към Ринсуинд с отворени уста.
Ринсуинд вдигна рамене.
— И да ме убиеш не знам — каза. — Аз самият бягам, когато ме е страх от нещо.
Като щракна с капак, Багажът се връцна във въздуха, тупна на земята, затича се и леко блъсна Коен по пищялите с един от месинговите си ъгли.
Докато смени посоката, Коен успя да го сграбчи за достатъчно дълго време, да го запрати с всичка сила в една скала.
— Не е зле — възхити се Ринсуинд.
Багажът се върна залитайки, спря за малко, после, поклащайки заплашително капака си, тръгна към Коен. Той скочи и го яхна, като при това и ръцете, и краката му се заклещиха в процепа между сандъка и капака.
Това силно озадачи Багажа. Удивлението му се засили, когато Коен пое дълбоко дъх и се изду, а мускулите му, изпъкнали върху слабичките му ръце, заприличаха на пълен с кокосови орехи чорап.
Постояха известно време в тази схватка — сухожилия срещу панти. Сегиз-тогиз единият от двамата изскърцваше.
Бетан ръгна Двуцветко в реброто.
