— Направи нещо — каза.
— Ъ-ъ… — заекна Двуцветко. — Да. Достатъчно, мисля, че стига толкова. Свали го, ако обичаш.
Багажът предателски скръцна като чу гласа на господаря си. Капакът му хвръкна нагоре с такава сила, че Коен се прекатури назад, но бързо се изправи на крака и се хвърли към сандъка.
Съдържанието му бе изложено на показ.
Коен бръкна вътре.
Багажът скръцна леко, но очевидно си бе претеглил шансовете да бъде изпратен на върха на Великия Небесен Гардероб. Когато Ринсуинд се осмели да надникне през пръсти, Коен тъкмо преглеждаше Багажа и псуваше под сурдника.
— Прано бельо? — изкрещя. — Това ли е всишко? Шамо бельо?
Тресеше се от ярост.
— Мисля, че има и малко бисквити — тихо промълви Двуцветко.
— Но тук имаше жлато! Ошвен това, видях как ижяде едного! — Коен умолително погледна Ринсуинд.
Магьосникът въздъхна.
— Не питай мен — рече. — Не съм аз собственикът на това проклето нещо.
— Купих го в един магазин — заоправдава се Двуцветко. — Казах, че искам пътнически12 куфар.
— Точно това си получил — каза Ринсуинд.
— Много е лоялен — рече Двуцветко.
— О, да — съгласи се Ринсуинд, — ако качеството, което търсиш в един куфар, е лоялност.
— Шакай, шакай — каза Коен, който се беше свлякъл върху една скала. — Да не би да беше един от онежи магажини — ишкам да кажа, баш държа, ше не го беше жабеляжал преди и като ше върна шлед това пак там, вече го нямаше?
Двуцветко засия.
— Точно така!
— Продавашът беше дребно шбръшкано штарше, нали? И дюкяншето беше пълно с невероятни неща, а?
— Така беше! Изобщо не можах повече да го открия, мислех си, сигурно съм объркал улицата — там, където мислех че е, нямаше нищо освен тухлена стена. Спомням си, тогава си помислих, че е доста…
Коен вдигна рамене.
— Един от онежи магажини13 — каза. — Това обяснява нещата — попипна гърба си и лицето му се изкриви. — Проклетият кон ижбяга ш мехлема ми!
Ринсуинд си спомни нещо и зарови в недрата на окъсаната си и вече много мърлява мантия. Измъкна зелено шишенце.
— Тошно това ми трябваше! — възкликна Коен. — Ти ши шудешен — той изгледа косо Двуцветко.
— Щях да го победя — рече тихо, — даже да не беше го накарал да ме пушне, накрая щях да го победя.
— Така е — каза Бетан.
— Вие двамата можете да швършите нещо полежно — добави той. — Тожи Багаж проби един тролски жъб, жа да ни ижмъкне. Те ша диамантени. Я виж дали не можете да намерите паршетата. Дойде ми наум нещо жа тях.
Бетан нави ръкави и отпуши шишенцето, а Ринсуинд отведе Двуцветко настрана. Когато бяха в безопасност зад един храст, той каза:
