какво ли не.
Една сянка започва да заличава далечния блясък и тя е по-черна от самия космос.
Оттук тя изглежда също така много по-голяма, защото космосът в действителност не е голям, той просто е място, кьдето можеш да бъдеш голям. Планетите са големи, но те са замислени големи и не е кой знае какво постижение размерът ти да отговаря на нормата.
Но този силует, който засенчва небето като Божията стъпка, не е планета.
Това е костенурка, дълга десет хиляди мили от надупчената от кратери глава до бронираната си опашка.
А Великият АТуин наистина е огромен.
Грамадни лапи тежко се повдигат и свалят, вплитайки космоса в странни фигури. Светът на Диска се плъзга по небето като кралска ладия. Но дори Великият АТуин се бъхти сега, когато напуска свободните дълбини на космоса и се готви да се пребори с мъчителното напрежение на слънчевите плитчини. Магията е по-слаба тук, в периферията на светлината. Още много дни ще минат в това пътешествие и постепенно светът на Диска ще бъде унищожен под натиска на реалността.
Великият АТуин знае това, но Великият АТуин си спомня, че вече е правил това, преди много хиляди години.
Очите на астроземноводното, блеснали в червено от светлината на звездата джудже, не са устремени към нея, а към малко късче пространство до нея…
— Да, но къде сме? — попита Двуцветко. Продавачът, наведен над масичката си, само вдигна рамене.
— Не мисля, че сме някъде — отвърна. — Сега сме в котангециална несъответственост, мисля. Може и да греша. Магазинът обикновено знае какво прави.
— Искаш да кажеш, че ти не знаеш?
— Поотбирам и аз от нещичко — Продавачът издуха носа си. — Понякога се приземявам в свят, където разбират от тия неща.
Той обърна към Двуцветко малките си тъжни очички.
— Имаш вид на добър човек, господине. На теб мога да кажа.
— Какво да ми кажеш?
— Не е живот моето, видите ли, в този Магазин. Без да спра, винаги в движение, без да затварям.
— Защо не спреш тогава?
— Ами това е то, господине, видиш ли… не мога. Прокълнат съм аз, така е. Ужасно нещо. — Той отново си издуха носа.
— Прокълнат си да стопанисваш магазина?
— Завинаги, господине, завинаги. И никога да не затварям! Стотина години! Направи го един магьосник, нали разбираш? Аз сторих нещо ужасно.
— В магазин ли? — попита Двуцветко.
— О, да. Не мога да си спомня какво точно му трябваше, но когато ме помоли за него, аз … аз издадох един такъв звук с уста, като всмукване, нали се сещаш, като свирукане, само че навътре? — Той го демонстрира.
Двуцветко се навъси, но той бе добър по душа и винаги готов да прости.
— Разбирам — бавно рече. — Даже и да е така …
— Това не е всичко.
— О!
— Казах му, че тази стока не се търси!
— След като направи всмукващият звук?
