— Добре, де — подразни се продавачът. — магически е, да, пътува насам-натам, да, не, няма да ви кажа защо…
— Може ли чаша вода, моля? — прекъсна го Ринсуинд.
Продавачът, изглежда, се обиди.
— Първо нямат пари, после пък искат чаша вода — заяде се той, — това е някак…
Бетан изсумтя и тръгна към човечето, което се опита да отстъпи назад. Беше твърде късно. Тя го вдигна за връзките на престилката му и отблизо впери гневен поглед в него. Макар и с окъсана рокля, макар и с разрошена коса, за миг тя се превърна в символ на жената изобщо, заловила мъж, от чиято намеса зависи накъде ще се наклонят везните на живота.
— Времето е пари — изсъска тя. — Давам ти трийсет секунди да му донесеш чаша вода. Мисля, че се споразумяхме, а ти?
— Виж ти — прошепна Двуцветко. — Тя била истинска фурия, като се ядоса, а?
— Да — без ентусиазъм са съгласи Ринсуинд.
— Добре, добре — прие продавачът, видимо уплашен.
— И после можеш да ни пуснеш да си вървим. — добави Бетан.
— Нямам нищо против, аз и без това не бях отворил магазина, спрях само за няколко секунди да се ориентирам и вие веднага ме нападнахте!
Той продължи да мърмори докато минаваше през манистената завеса и се върна с чаша вода.
— Специално съм я измил — рече, отбягвайки да срещне погледа на Бетан.
Ринсуинд погледна течността в чашата. Може и да е била чиста преди да я налее, но да я изпие сега, би означавало геноцид за хиляди невинни микроби.
Той внимателно я остави на пода.
— Сега аз хубавичко ще се измия — съобщи Бетан и се запъти към завесата.
Продавачът неопределено махна с ръка и умолително погледна Ринсуинд и Двуцветко.
— Не е лоша — каза Двуцветко. — Ще се жени за един наш приятел.
— Той знае ли?
— Май не върви бизнесът в звездните магазинчета, а? — попита Ринсуинд, възможно най-съчувствено.
Човечето потрепера.
— Няма да повярвате — отвърна то. — Искам да кажа, човек се научава да не очаква много, продаде нещичко тук-там, колкото да си изкара прехраната, нали разбирате? Но тези ваши хора напоследък, тези с нарисуваните по лицата им звезди ли, какво е, ами че още не съм отворил магазина и те вече заплашват да го изгорят. Бил прекалено магически, казват. Ами магически ще е, разбира се, викам им, какво друго да е?
— Значи са много наоколо, така ли? — попита Ринсуинд.
— По целият Диск, приятел. Не ме питай защо.
— Мисля, че една звезда ще се сблъска с Диска — обясни му Ринсуинд.
— И ще се сблъска ли?
— Много хора смятат така.
— Срам и позор. Вървеше ми бизнесът тука. Прекалено магически викат! Какво лошо има в магията, ето това бих искал да знам?
— Какво ще правиш? — попита Двуцветко.
