— Да. Вероятно съм се и ухилил.
— О, боже. Не си го нарекъл „ваша милост“, предполагам?
— Може… може и да съм го рекъл.
— Хъм.
— Има и още нещо.
— Да. Казах му, че би могъл да направи поръчка и да се върне да го получи на следващия ден.
— Това не звучи чак толкова зле — успокои го Двуцветко, който единствен в мултивселената позволяваше на магазините да поръчват неща за негова сметка и изобщо нямаше нищо против да плаща на магазинерите големи суми за неудобството, причинено им от престоя на една-две стоки в складовете им, нерядко само за няколко часа.
— Него ден затварях по-рано — продължи продавачът.
— Така ли?
— Да, и го чух как блъска дръжката на вратата. Бях окачил там табела, нали се сещаш, на която пише такова: "Затворено, дори и за покупка на цигари „Черна магия“. Както и да е, чух, че хлопа и се засмях.
— Засмя се?
— Ами да. Ето така. Хнъфхнъфхнъфблорт.
— Май не е препоръчително да се прави така. — рече Двуцветко, клатейки глава.
— Зная, зная. Баща ми винаги казваше, той казваше: "Не си пъхай сметалото из магьосническите работи… Както и да е, чух го да вика как никога вече нямало да затвори и още много думи, които не можах да разбера, и после магазинът… магазинът оживя.
— И оттогава не си спрял да се скиташ?
— Да. Предполагам, че един ден може и да намеря магьосника и това, което търсеше, може би ще бъде в наличност. Дотогава трябва да обикалям от място на място…
— Направил си нещо ужасно — отсъди Двуцветко.
Продавачът избърса носа си в престилката.
— Благодаря ти — каза.
— Въпреки това, той не би трябвало да те проклина чак толкова лошо — добави Двуцветко.
— О, да. Е… — продавачът опъна престилката си и смело опита да се вземе в ръце. — Както и да е, това няма да ви закара в Анкх-Морпорк, нали?
— Чудното е — продължаваше Двуцветко; — че на времето купих Багажа си в един такъв магазин. Друг магазин де.
— О, да, има няколко такива — обясни продавачът, след това се обърна пак към масичката, — онзи магьосник трябва да е бил много нетърпелив човек.
— Вечно скитащи се из вселената — размишляваше Двуцветко.
— Точно така. Имай предвид, че се реализират спестявания и от такси.
— Такси?
— Да, това са… — продавачът спря, сбръчквайки чело. — Не мога точно да си спомня, беше толкова отдавна. Такси, такси…
— Наемно превозно средство?
— Да, май че това беше.
