— Не е достатъчно да се спрат животните — говореше Язон, — трябва освен това да изясним и механизма за това спиране. Ето, в това е работата. Искам да се науча включвам и изключвам тази адска машина, да я управлявам. Разбираш ли? Изобщо нямам намерение да се връщаме към предишното състояние на нещата. Стига толкова безсмислени жертви. Колко години вече воювате с Пир? Даже и аз вече им загубих броя.
— Внимание! — даде сигнал Арчи, прекъсвайки разговора им, и Кърк не успя да отговори. — Светлина отпред!
— Ето го! — почти извика Мета. — Нашият звездолет «Овен»!
Глава осемнадесета
Лесно проникнаха вътре. «Овен» се подчиняваше на мислените заповеди на Язон както никога досега. Може би, след като бе изгубил един стопанин, този полужив организъм-механизъм веднага си търсеше нов. А той все пак бе изгубил предишния си стопанин.
Мисон лежеше в пилотското кресло, бледносин, а от ъгълчетата на устата му се стичаше черна струйка кръв, вече засъхнала. Тримата други флибустиери изглеждаха по същия начин. Решиха да не хвърлят труповете на рибите: нека пиратите си ги погребат по техния си обичай. Отнесоха четирите трупа в опашния отсек, който беше отделен от основното помещение. След това се върнаха към слабопонятния пулт за управление, седнаха в полукръг, гледайки в обзорния екран, и се замислиха.
Какво е било способно да убие стария Мисон и тези безумно смели бойци? Можеха само да гадаят. Та нали «Овен» дейстивтелно не пропускаше вътре никакви излъчвания. И дори резките промени в гравитационното поле не представляваха заплаха за намиращите се във вътрешността на звездолета. С външния свят Мисон и командата му се свързваха само посредством пси-транслатори, предаващи ауидо, видео и други видове информация. Ето, по тези канали очевидно бе дошла и смъртта при тях. Та нали телепатичните вълни на ненавист, бидейки концентрирани в една точка, можеха да унищожат всяко живо същество с невероятната сила на чисто физическото си въздействие.
Очевидно Мисон бе извършил нещо абсолютно недопустимо от гледната точка на «стопаните» на Епицентъра и си бе платил за това. Той се беше опитвал да залови нещо или някого и поради това бе дръпнал лоста върху вътрешната стена на звездолета от дясната си страна. Защо го беше направил? Та нали, както още отдавна твърдеше Стан — между другото, специалист от галактическо ниво в областта на електрониката и системите за връзка — всички тези лостове, тумблери и бутони във вътрешността на звездолета «Овен» — си бяха чиста бутафория?
«Управлението на кораба е въпрос на ексклузивния песводментален контакт с най-сложните системи от втори екстравиртуален клас на принципа на стохастическото регулиране на процесите на релаксация на мисълта.» Такава фраза бе родил веднъж Стан; Арчи искрено се бе възхитил на точността на формулировката й, а Язон, който не бе разбрал нищо, бе помолил да му повторят думите и специално бе научил наизуст цялата тая абракадабра, за да може от време в различни компании да я цитира, правейки се на голям умник.
Между другото, изразено на простия интерланг с обикновени думи, звездолетът «Овен» се управляваше чрез мозъка, а не ръчно. И неслучайно Мета така задълбочено бе изучавала тогава в специалния хангар дюзите на ослепителния виторог. Те и наистина се бяха оказали забележителни. Вътрешната повърхност беше гладка и ясна, като излъскан до огледален блясък кафеник. Или този звездолет до този момент не беше използван от никого, или дюзите му също бяха чиста бутафория, а летеше не чрез изгаряне на химическо гориво, а на някакъв съвсем друг принцип. Между другото, дори и придвижването на гравитционна тяга оставя по външната повърхност на дюзите някакви следи.
Общо взето, предсмъртният жест на Мисон можеше да се счита като чисто рефлекторен. Същността му се заключаваше в друго — в заповедта, която той бе дал мислено. Мисон се бе опитал да улови нещо или някого, а въпросното нещо или някой не пожелало да се улови. И така се бяха натресли четиримата храбреци на ответния импулс, превърнал се смъртоносен и за четиримата.
Язон и Мета добре помнеха записа от вътрешното пространство на кораба, и без труд откриха въпросния лост, за който се беше вкопчил Мисон. Но дори и тази подробности с нищо не им помогна, и само Арчи забеляза шеговито:
— Значи, момчета, тази ръкохватка просто се е оказала най-близо до ръката му, той е почнал да губи съзнание, и за да не падне, се е хванал за нея. Нали се сещате, както давещия се лови за сламка?
— Интересна хипотеза — забеляза скептично Мета, — но все пак каква заповед е дал Мисон преди смъртта си? Нали сега трябва да я отменим? Правилно ли съм ви разбрал?
— Правилно, Мета — каза Арчи. — Само дето още не съм напълно уверен. Предположение имам, но се боя да не сбъркам.
— А ти не се бой — подкрепи го Кърк. — Язон ти разказа всичко най-главно. А на теб ти сече пипето. Давай, няма да сбъркаш.
— Е, добре. Нали помните, че този гений на техниката преследваше нещо, което притежава свойствата на абсолютно черно тяло? Нали така го посъветва, Язон? И ето, той го е видял. Опитайте до три пъти да отгатнете какво точно е видял. Но без никакви хипотези! Нали всички сте професионалисти!
Язон се усмихна. Той го бе проумял още преди Арчи, но не искаше да го произнася на глас: нека и Кърк и Мета си напънат мозъците, нека свикнат да мислят повече. Нали го умеят, но само когато пожелаят. Нито моментът обаче, нито обстановката бяха подходящи за мозъчни щурмове. Нито Мета, нито Кърк имаха някакво намерение да си блъскат главите с глупости. Те бяха излезли на разузнаване с бой, а в такива минути нямаше какво да се мисли, а само да се оглежда, ослушва и изчаква. И те бяха готови за всичко.
Язон разбра грешката си и с поглед нареди на Арчи: говори!
— Това е било рванавр, хиперпространствен проход, — съобщи Арчи. — Нормалните хора или навлизат в рванавра, или не го правят. Мисон се е опитал да го улови, като някакъв жив организъм. И тази нереална задача е влязла в крещящо противоречие с всички програми, заложени в паметта на звездолета. И тогава цялата енергия на злото се е изляла във вътрешността на Ослепителния Виторог. На мен повече ми харесва да го наричам така — поясни Арчи след кратка пауза, сякаш това беше най-главното сега. — «Овен» — някак си е не удобно да го наричам така.
— Е, добре — изкоментира Мета, — аз само едно нещо продължавам да не разбирам: какво отношение към всичко това имат пирянските организми?
— Не мога да знам със сигурност, — охотно отговори Арчи, — но по всяка вероятност, Ослепителният Виторог е способен да управлява също така и пирянските твари.
— Ето, това се опитвах да ви обясня още преди половин час — проговори Язон с лекото раздразнение на страшно зает човек, на когото вече цял час пречат да работи.
И тогава Арчи му обърна внимание. Оказа се, че Язон отдавна бе престанал да наблюдава екрана за външен обзор — Кърк и Мета бяха напълно достатъчни за това — и много съсредоточено се бе втренчил в един от панелите, които хипнотично примигваха с множеството си цветни лампички. Арчи се опита също да погледне натам, но изведнъж изпита някакво много неприятно чувство. Усещането беше такова, сякаш някой бе надзърнал в подсъзнанието ти и се рови там без разрешение.
И изведнъж Язон възкликна:
— Еврика!
— Какво точно намери? — заинтересува се Арчи, единственият способен да разбере значението на думата «еврика».
— Намерих общ език с този кораб, а значи, и с цялата планета. Ура! — тихо, но много тържествено добави Язон, а после обяви: — Обявявам триминутна готовност. Включвам всички пирянски организми на пълна мощност. Ох, с каква наслада ще доизпапкат отпусналите се флибустиери! А и с каква наслада само ще гледаме представлението оттук!
Язон остана дори удивен от себе си: никога до този момент не налюдавала такова злорадство и
