ланмари и урченоиди и прощавайки на хората безсмислените убийства.
Пръв изплува на повърхността Кърк, отбеляза си, че канонерката виси на същото място над водата, и заповяда на всички да тихичко да се качват на борда на десантния си кораб.
А там ги посрещна Стан, който им съобщи тържествено, че временно заспалите пирянски организми, приспали вниманието на врага, внезапно се нахвърлили като бесни и след като проявили чудеса от неистова злоба, изтребили всички флибустиери до крак, до последната ракета, до последната бойна единица на всякаква бойна техника. Никой не бе успял дори да излети.
— Беше красиво — каза Стан. — А ние, между другото, вече бяхме готови да влезем в бой с агресора. Но зверовете ни изпревариха. И тогава решихме да не се намесваме в съревнованието. Така ни заповяда Рес, и дори Бручо го подкрепи. На едно от най-кратките си в историята спешни съвещания пирянците задружно решиха да не се намесват в тази борба. Прощавай, Кърк. На всички им се живее. Дори и на обитателите на Света на смъртта. Много ни е жал за четиримата загинали с Клиф, но е нелепо да мъстим за тях с цената на нови жертви. Особено сега, когато вместо нас воюват бившите ни врагове — чудовища и мутанти.
Кърк бе загубил ума и дума, потресен от такива откровения от устата на Стан, който беше не само учен, но и истински гражданин, «тенекеджия», както биха казали по-рано обитателите на джунглите. Възпитани в духа на вековните традиции, той се считаше открай време на най-яростните привърженици на войната до победен край. Видно беше, че Пир бе претърпял голяма промяна. И продължаваше да се променя. Кърк само вдигна рамене и някак удивително безпомощно огледа хората, съпровождали го при последната, най-странната в живота му бойна операция.
— И накъде ще полетим сега? — запита Язон, обръщайки се на първо място към най-старшия от присъстващите.
Кърк обаче още не бе успял да помисли върху проблема, когато се обади Стан:
— В Отворени, мисля.
— Не — възрази решително Язон. — Отначало искам да поговоря с Морган. Ето го, само на две крачки от нас е.
Оказа се обаче, че канонерката отдавна виси в автоматичен режим. Генераторите на гравитонното поле безжалостно изразходваха много скъпата химическа енергия на така наречените безотходни акумулатори, които в процеса на работата си отделяха още и дихателна азотнокислородна смес. А що се касаеше до екипажа, на този военен кораб не можаха да открият никого освен шест флибустиерски трупа. Нещастниците бяха загинали от ухапванията на отровни комари, успели внезапно да се промъкнат през неплътно затворения шлюз. Как беше станала цялата работа, дали в резултат на разхайтеност или поради зла умисъл, остана неясно. Очевиден беше само фактът, че самият Хенри Морган беше съумял да напусне канонерката.
Обаче Язон и Мета искаха да се видят именно с Морган, така че по-нататъшният им маршрут сега минаваше през орбитата, където около родната на Мета планета се въртеше могъщият линеен кръстосвач «Конкистадор», който до известна степен вече също имаха за свой. Кърк веднага заяви, че при такава ситуация няма намерение да ги изоставя, Стан се присъедини към мнението му. Язон нямаше възражения, Мета още по-малко. За капак и Арчи поиска да го вземат със себе си. За юктисианеца новите знания винаги бяха по-важни от собствената му безопасност. Понякога на Язон му се струваше, че заради удовлетворяването на научното си любопитство младият учен беше готов да не яде, да не пие и дори да не диша. Грях беше да не вземат със себе си такъв човек, още повече, че Арчи резонно забеляза:
— Отиваме не да се бием, нали?
Бой не бой, но все пак предпочетоха да продължат с пиратската канонерка. Придвижването със свой транспорт беше по-опасно. Знаеше ли човек какво ще им дойде на ума на ония там, на «Конкистадор»? Макар и Стан да уверяваше, че флибустиерите напълно са капитулирали и цялото околопланетно пространство на Пир е тъпкано с полицейски патрулни катери.
Шлюзите отвори Хауърд, който още от Ямайка се бе отнасял към Язон като към роден брат. Истински късмет.
— Тони, отговори ми честно, — доверително произнесе Язон, обгръщайки го за раменете, — готов ли си както и по-рано да играеш с мен срещу Морган?
— А, против него вече не е интересно да се играе — заяви Хауърд.
— Е, не бързай, брател! — усмихна се Язон. — Докато Морган е жив, той е опасен. А иначе нещо интересно да се е случило на кораба в наше отсъствие?
— Е, какво се правиш, че не знаеш? — не му повярва Хауърд. — Кръстосвачът на практика е завзет от Специалния Корпус, на всички основни точки стърчат агентите му.
— Ясно — каза Язон. — Но ти можеш ли да ми гарантираш, че нито един флибустиер няма да офейка оттук и корабът няма да изчезне от орбитата на Пир, докато ние с тебе не му разрешим?
Хауърд сериозно се замисли, явно преценявайки възможностите си. После запита с достойнство:
— А какъв ще ми е кярът на мен от цялата работа?
— А това после ще го уточняваме. Сега на първо време обещавам да ти запазя живота — каза Язон.
— Хм, живота ми вече е гарантиран от Специалния Корпус — измърмори под носа си Хауърд.
— Какво, какво? — не повярва на ушите си Язон. — Виждаш ли тия хора, дето са до мен? Решат ли да те убият, никакъв Специален Корпус няма да ти помогне. Защото те са пирянци.
— Добре де, нека да е твоето! — насила се усмихна Хауърд. — Специалният корпус са съвсем специална категория, а твоите приятели са просто обикновени хора.
— Нима още не си разбрал, че пирянците не са обикновени хора? — Язон го взе под ръка Мета и се приближи плътно до Хауърд. — Морган ме уверяваше, че две очи за пирата са си чист разкош. Днес обаче виждам, че на теб и едно ти е много. Мета, напомни му как беше тогава…
— Няма нужда — каза бързо Хауърд, който беше природно схватлив, — съгласен съм. — Ще направя така, че нито един човек без мое знание да не може да излезе. А пък да застопоря кораба — никакъв проблем. Аз наистина разполагам със сериозни пълномощия. Можеш да ми повярваш, Язон, ще работя само за вас.
— Ще се опитаме да ти повярваме, Тони. Но ако ни излъжеш… Ох, където и да те намеря, ще те докарам да умираш тук, на Пир. А частта умиране тук е богата с варианти!
— Всичко ми е ясно, друже — произнесе някак много просто Хауърд, и Язон изведнъж се уплаши, усетил нещо като симпатия към стария убиеци и грабител. — Всичко разбрах. Отивайте сега в голямата зала. Морган е там. А иначе ние чакаме Бервик. Всяка минута ще е тук. Висшият съвет го е упълномощил да решва съдбата ни.
— Вашата съдба — счете за нужно да подчертае Язон. — Нашата си е наша грижа.
Може би Хауърд, а може би и Бервик бяха предупредили охраната на кораба да не закачат пирянците. Никой никъде не ги спря, и те безпрепятствено стигнаха до голямата зала, където в този момент наистина се намираше Морган.
На обзорния екран мержелееха сега звездите от нощното небе на Пир, чиято яркост се приглушаваше от близкия хладен блясък на двете големи луни — Самаса и Бесоса. Екс-капитанът, както го наричаше за себе си Язон, стоеше с гръб към вратата и или се любуваше на космическия пейцаж, или обмисляше къде да полети по-нататък. С целия си вид даваше да се разбере, че напълно бе изгубил интерес към ставащото на планетата.
При шума от стъпките им Морган се обърна и ги изгледа със съвършено спокоен поглед, сякяш произнасяйки: «Е, загубих. Всеки може да го сполети. Главното е, че съм жив. Ще полетя надругаде да си търся късмета.»
А Язон си мислеше: «Нещо ми се вижда прекалено спокоен. Навярно не разбира какво го очаква. Или, напротив, прекалено добре разбира, но знае повече от мен.»
Морган направи три крачки към тях и проговори:
— Ти ме излъга, Мухарриб. Защо?
— Ще ти отговоря — изрече с достойнство Язон, и като се обърна към пирянците, помоли: — Оставете ни сами. Няма от какво да се страхувате, а разговорът ни е прекалено личен.
