«Ама че формулировка измъдри, гадино! — помисли Язон. — Е, добре. Сериозният разговор предстои.»
Вече му стана безинтересно да слуша обясненията защо Космическият Флот на Лигата на световете не се е намесил в процеса по-рано и не е ли време да се забранят хазартните игри и как се отнасят галактическите власти към дивите нрави на планетата Радом… Честни отговори изобщо не се предвиждаха, а ако се вземеше предвид още и факта, че дори подразделенията на Специалния Корпус за пред пресата се наричаха изящно «специални отряди на Космическия Флот на Лигата», то на човек можеше да му се доповръща.
Язон сега чакаше само да чуе кога ще прозвучи присъдата на Ямайка и лидера й.
И Ривърд Бервик, който реши, че вече достатъчно е подготнил публиката към заключителните известия, накрая съобщи:
— По въпроса с Ямайка Висшият Съвет прие следното решение. Да се създаде специална комисия. Ежегодно да се делегират на планетата група наблюдатели. Да се отмени закона на флибустиерите и да се въведат нормални правила на живот, приети във високоразвитите светове. Да се разформират останките от военния флот на Ямайка. Първото лице на планетата, подчинено направо на председателя на комисията към Лигата на световете, отсега натътък да се нарича губернатор и да се назначи на тази длъжност господин Хенри Морган като човек, проявил се като талантлив ръководител, и по-добре, отколкото някой друг, незапознат със спецификата на Ямайка. На него ще поръчаме да накаже всички виновни за грабежите, нападенията и безсмислените убийства. В този случай присъдите ще може лесно да се привеждат в изпълнение в пределите на една планета.
Журналистите се поудивиха на парадоксалността на приетото решение, но в крайна сметка приеха всичко в реда на нещата — нали затова бяха журналисти.
Язон обаче си имаше свое мнение по въпроса. Морган засега се намираше на неговата планета, и дори кръстосвачът «Конкистадор», както се изясни, принадлежеше вече на Пир.
Той изразително погледна Мета, която му отвърна с дълъг разбиращ поглед.
Журналистите си тръгнаха първи. После цялата останала публика. Флибустиерите под строй отведе Дейвис, един от малцината капитани, по чудо оцелял в пирянската месомелачка. Арчи заедно със Стан се отправиха да се запознаят с уникалната техника на «Конкистадор», след като щеше да им се налага да летят на тая грамада. Накрая се появи и Хауърд, който прошепна нещо и всички агенти на Специалния Корпус във формата на офицери от Космическия флот, застанали до Стената, веднага напуснаха залата.
Бервик обаче не искаше да си тръгва. Изпълнен с чувство за собствена значимост, той чакаше някакви думи от Язон. За него беше важно да сложи точка на случилото се и сякаш да постави собствения си подпис отдолу. А Язон беше длъжен да завери всичко в ъгъла на листа. Явно Бервик направо бе забравил да вземе предвид пирянците, не беше отчел съвършено особения им възглед за света и лекомислено бе пренебрегнал сложния комплекс отношения, които се бяха развили между Язон и Морган.
— Господин Бервик — обърна се към него героят на деня, — мога ли да ви помоля да ни оставите насаме с Хенри. Насъбра се много, разбирате ли, което трябва да си изясним на четири очи, без пресата и официалните лица да ни настъпват по пръстите.
Бервик присви очи, помълча пет секунди, придавайки си важност, и царствено обяви:
— Добре, Язон. Само без глупости, моля.
— Нима още не сте разбрали, Бервик, че глупостите не са по моята част?
Такъв въпрос нямаше нужда от отговор и Бервик с вяла усмивка тръгна към изхода на залата, изричайки последната си реплика:
— Ние с вас пак ще си поговорим.
Язон само мълчаливо кимна.
А Морган приседна на крайчеца на стола, на който допреди само минута бе председателствал Бервик; приседна като победител. Язон, Мета и Кърк стояха срещу него в опустялата зала на гладкия блестящ под. Трудно беше дори да си представи човек, че само преди няколко минути тук навсякъде бяха стърчали столове. Хауърд нерешително тъпчеше на място малко зад тях. Очевидно, очакваше да поканят и него да напусне. Но всички мълчаха.
Кърк наруши пръв тишината.
— Язон, — проговори той, сякаш не забелязвайки присъствието на флибустиерите. — Това, което се каза, всичко истина ли е?
— Кое имаш предвид? — в искрено недоумение запита Язон, но още в следващата секунда му проблесна.
За него това беше отдавна минала, преживяна тема. А Кърк явно едва сега напълно осъзна цялата дълбина на позора, на който бяха подложили гордата му планета. Бяха заставили пирянците да участват в най-грандиозното галактическо шоу за скучаещи безделници, и то без никой дори да ги пита! Това беше немислимо! Не можеше да им се присъни дори и в най-страшния кошмар!
— Те, какво, наистина ли са залагали на нас като на коне при надбягвания или бойни петли? — запита Кърк със страшен глас. — Наистина ли, Язон?
— Истина е — отговори Язон, почти без да раздвижи устни.
— И всичко това си го измислил ти?
— Да, Кърк! — Гласът на Язон започна да укрепва. — Аз го измислих за нашето общо благо. Против чуждите хитрост и коварство понякога помагат само ответни хитрост и коварство.
Язон отдавна не беше виждал Кърк в такова състояние. Вождът на пирянците сякаш бе загубил дар слово, и само пистолетът му все изскачаше в дланта, а сивокосият гигант упорито го връщаше обратно в кобура.
— Мета — простена накрая той, — защо не го убих още тогава, преди много години?
— Кърк, опомни се! Всички ние тогава бяхме други. Съвсем други. А Язон е станал истински пирянин. И ти ще му простиш. Той действително искаше да направи всичко колкото е възможно по-добре. За всичко са виновни флибустиерите.
— Аз не само исках да направя всичко колкото е възможно по-добре! — озлоби се накрая Язон, който изгуби търпение в тая двусмислена ситуация. — А наистина го сторих! Разбирате ли, сторих го! Ние победихме!
— А защо в такъв случай тоя е още жив? — запита свирепо Кърк и посочи Морган с пръст, сякаш едва сега го бе забелязал.
Язон проследи яростния поглед на пирянския ветеран и разбра, че опасността бе отминала.
— Защо още е жив, питам? — Кърк вече се давеше от гняв.
— Такъв е той. — Язон спокойно довършваше врага. — Успя да спаси кожата си когато разбихме Звездната Орда. Надява се и сега да спаси кожата си. Такъв човек е. Готов е на всичко за пари. Ако бе узнал навреме за тотализатора, щеше да заложи без мигне. Разбира се, на пиратите. И щеше да изгуби. Но ти само го погледни, Кърк! Според мен, този недоубит звяр, това човешко нищожество отново счита себе си за победител. Губернаторският пост е явно повишение в сравнение на главатар на бандитска шайка.
— Не — вече тихо, но много твърдо заяви Кърк. — Няма да стане губернатор. Аз просто ще го убия.
Язон не успя да реагира, защото Морган неочаквано зави:
— Но ти няма да позволиш това да стане, Язон! Това е несправедливо!
— Какво каза, Хенри? Несправедливо ли? На теб тази дума позната ли ти е? А може би, ще ми кажеш, че умееш и да различаваш лъжата от истината? И доброто от злото? Нещо май по-рано не съм забелязвал тази дарба у теб. Затова пък много ценеше друго: жестокостта, подлостта, вероломството, любловта към шантажа… Спомняш ли си как искаше да дадеш Доли на пияните си дружки на поругание? И щеше да го направиш, ако не беше Стареца Сус. А как ни плени на Дархан? А колко невинни хора изби на Касилия и в космоса, при срещите със случайни кораби?
Язон се разпалваше все повече и повече, настъпвайки срещу Морган, сякаш искаше да изпревари Кърк и собственоръчно да убие ненавистния враг. С всяка фраза той го приближаваше все повече и повече и сега вече се намираше само на три крачки от главатаря на флибустиерите.
